Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Мъжкият ум… Трябва ти извинение за бездействието, а?

— Вещици такива, набърквате се, където не ви е работа!

И двете с презрение го оставиха сам в ъгъла и се смесиха с тълпата, заобикаляща Шей Тал.

Стариците продължаваха да бъбрят, за кой ли път повтаряха чудото при Рибното езеро, говореха уклончиво, за да разберат дали заетата Шей Тал се вслушва в спомените им. Ала тя не показваше, че ги вижда или чува.

— Изглеждаш така, сякаш животът ти е омръзнал — коментираше Рол Сакил. — Може би като стигнеш до този Сиборнал, ще се омъжиш и ще се настаниш щастливо — ако, разбира се, мъжете там са направени от същото тесто, както тук.

— Може би там са направени от по-добър материал — отвърна друга старица и думите й потънаха в общия смях. Започнаха да се забавляват с предположения по този въпрос.

Шей Тал продължаваше да събира багажа си, без да се усмихва.

Имаше малко вещи. Когато най-после ги събра в две кожени чанти, тя се обърна към жените в стаята и ги помоли да излязат, за да си почине преди тръгване. Благодари на всички, че бяха дошли, благослови ги и каза, че никога няма да ги забрави. Целуна Врай по челото. После повика Ойре и Лейнтал Ей.

Взе ръката на младежа в своите тънки ръце и го погледна в очите с обичайната нежност, която изпитваше към него. Заговори едва когато всички, с изключение на Ойре, напуснаха стаята.

— Внимавай във всичко, което вършиш, защото не се грижиш достатъчно за себе си. Разбра ли ме, Лейнтал Ей? Радвам се, че не се бориш за властта, която може би чувстваш, че ти принадлежи по рождено право, защото тя би ти донесла само тъга.

Обърна се към Ойре с напрегнато, сериозно лице:

— Ти си ми скъпа, защото знам колко си скъпа на Лейнтал Ей. Моят съвет към теб на раздяла е следният: стани негова жена колкото е възможно по-скоро. Не поставяй условия на сърцето си, както сторих аз, както навремето направи и баща ти, защото това неизбежно води до злочестина. За жалост го разбрах твърде късно. Като млада бях много горда.

— Не си злочеста. Все още си горда — отвърна Ойре.

— Човек може да бъде едновременно злочест и горд. Вслушай се в съвета ми, защото аз добре разбирам затрудненията ти. Лейнтал Ей винаги ще смятам за собствен син. Той те обича. Обичай го и ти. Не само с душата си, обичай го и с тялото си. Всяко нещо трябва да се използва по предназначение.

Тя хвърли поглед към собствената си изсушена плът и им кимна за сбогом.

Баталикс залязваше, спускаше се истинската нощ.

Тълпите търговци, пристигащи в Олдорандо от всички посоки на света, се увеличаваха с всеки изминал ден. Търговията със сол, тъй важна за всички, се извършваше на север и на юг, откъдето често я пренасяха с каручки, теглени от кози. Олдорандо вече имаше редовна връзка на запад през степта, създадена от търговците на Кейс, които носеха дреболии — украшения, цветно стъкло, играчки, сребристи музикални инструменти, както и захарна тръстика и редки плодове. Предпочитаха да им се плаща в брой, вместо да ги заменят с други стоки, ала Олдорандо нямаше свои парични знаци, затова приемаха билки, кожи и жито. Понякога хората от Кейс използваха стънджбези за товарни животни, но броят им намаляваше, тъй като времето се бе затоплило.

От Борлиен продължаваха да пристигат търговци и свещеници, макар че отдавна се бяха научили да се пазят от коварните си северни съседи. Продаваха памфлети и листа, изписани със страшни римувани приказки, както и метални тенджери и тигани.

По околни пътища от изток идваха множество търговци, а понякога прииждаха с кервани. Тъмни дребни хора с роби мади и фагори прокарваха редовни пътища, по които Олдорандо бе само временна спирка. Те продаваха фино изработени предмети и украшения, харесвани от жените на Олдорандо. Носеше се мълва, че жените отивали и по-надалеч с тъмните мъже. Със сигурност обаче хората от изток търгуваха с млади мадиски, които даряваха дива и красива любов и линееха затворени в кулите. Макар да имаха лоша слава, Олдорандо приемаше търговците заради стоките им — не само украшения, а и тъкани, черги, килими, гоблени, шалове, невиждани досега в града. Пътниците се нуждаеха от място, където да се настанят. Лагерите им нарушаваха обществения ред. Робите в Олдорандо с огромен труд издигнаха отделно градче точно на юг от кулите, иронично назовано Паук. Тук се извършваха всякакви сделки. В тесните улички търговците на кожи и други стоки се пазаряха, а наблизо имаше места за хранене и конюшни. До известно време на търговците им бе забранено да влизат в Олдорандо. Ала броят им растеше, така че някои се настаниха в града, като със себе си донесоха и нови занаяти, и нови пороци.