Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Сега водачите заедно с Хр-Брал Ипрт стояха пред широка река. Водите й бяха леденостудени. Макар фагорите да не го знаеха, те се стичаха надолу от същата планина Нктрик, откъдето бяха тръгнали и те — на хиляди мили разстояние от равнината.

— Ще останем тук, при водите, докато Баталикс не премине два пъти през небето — заяви Хр-Брал Ипрт на своите командири. — Доброволци ще обходят бреговете на реката и ще ни осигурят брод да преминем. Въздушните октави ще ги направляват.

Той подсвирна на бялата си птица, която запощи козината му за кърлежи. Кзанът вършеше всичко доста разсеяно, тъй като други грижи бяха налегнали душата му, ала дребните същества го дразнеха. Може би се дължеше на топлината в равнините. От всички страни се издигаха зелени скали и улавяха нежеланата топлина като вода в шепа. Третото ослепяване скоро щеше да се случи. По-късно щеше да започне завръщането на по-студените месеци.

Ала на първо място стоеше отмъщението.

Той махна на грациозната Жрк да си ходи и слезе от кайдото, за да разбере каква е обстановката. Птицата остана да кръжи над него, като от време на време прибираше криле.

Чакаха, докато останалата част от силите, проточили се на десетина мили зад тях, ги настигнат. Развяха знамената и пуснаха животните да пасат. Слугите разпънаха палатки за командващите. Заредиха се обеди и ритуали.

Когато Баталикс и предателят Фрейър се издигнаха над лагера им, кзанът на Храстипрт влезе в палатката си и разкопча бронята на лицето си. Дългата му глава бе източена напред между косматите му рамене, а туловището му, осеяно с белезите на изпитанията по пътя, също бе приведено напред от желание за мъст.

Клепачите му паднаха и сякаш превърнаха аления му поглед в процеп, вперен покрай извивката на носа в четирите му филоки. Те стояха в палатката, дращеха се и се блъскаха, очаквайки го да дойде.

Жрк се провря през отвора, ала Хр-Брал Ипрт я отпъди навън. Тя запърха с криле, загубила равновесие, и несръчно се приземи, после излезе с клатушкаща се походка. Хр-Брал Ипрт дръпна чергата над входа. Започна да съблича ризницата си, дрехата без ръкави, да разкопчава колана с висящата кесия, като през всичкото време не сваляше настойчив поглед от четирите си невести, местейки го ту към една, ту към друга. Вдъхна аромата им.

Филоките се развълнуваха, зачесаха кърлежите по козината си и занаместваха дългите бели кичури, така че пълните им бозки се залюляха пред погледа му. Орловите пера, с които бяха украсили козината по главите си, заклимаха към него. Изсумтяха и изящно пъхаха бели езици в ноздрите си.

— Ти! — посочи той една женска, която се бе възбудила силно. Другарките й се разтичаха и се скупчиха в задната част на палатката, а избраницата обърна гръб на младия кзан и се наведе. Той се приближи и напъха трите си пръста дълбоко в лакомата й плът, после ги избърса в черната козина на муцуната си. Без повече шум я възседна с цялата си тежест, а тя се отпусна на четири крака. Бавно се снижаваше с всеки негов тласък, докато широкото й чело опря в чергата.

Когато всичко свърши и останалите филоки се заклатиха към сестра си да я гушнат, Хр-Брал Ипрт навлече снаряжението си и излезе от палатката. Трябваше да изминат три седмици, за да се събуди отново сексуалното му желание.

Командирът на похода Йол-Гар Уирик го чакаше отпуснат. Двамата се вгледаха един в друг. Йол-Гар Уирик посочи небето.

— Денят идва.

Кзанът завъртя глава и размаха юмрук, за да разгони птиците и да види небето. Вторачи се в узурпатора Фрейър, забелязал как всеки ден се влачи като паяк върху паяжина към Баталикс. Скоро, много скоро Фрейър щеше да се скрие в корема на своя враг. Тогава воините ще стигнат там, закъдето са се насочили. Тогава трябва да ударят и да избият всички изчадия на Фрейър в града, в който бе загинал благородният дядо на Хр-Брал Ипрт. Ще опожарят града и ще изтрият и паметта за него. Само тогава той и сподвижниците му ще могат достойно да се оттеглят — и да се превърнат в мумии. Тези мисли се появиха в главата му и захапаха като бавно топящи се ледени висулки, които се разплуват, изгубват формата си и разкашкват земята.

— Приближават се един към друг — изръмжа той.

По-късно накара един роб-човек да надуе рога от стънджбег и кератиновите фигури на двамата сталуни — баща му и прадядо му — бяха настанени пред него. Младият кзан забеляза колко се бяха повредили от дългото пътуване независимо от полаганите грижи. Воините от племето се събраха край черната река и Хр-Брал Ипрт изпадна в транс. Всички стояха абсолютно неподвижни, всеки според темперамента си, сякаш бяха замръзнали.