Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

От Пазара се влизаше и в други важни пещери. От източната му страна множество от малки площадки и полуетажи водеха нагоре между виещи се стъпала, прекъсвани от тежки балюстради, към обширна пещера-резиденция, наречена Вак — на името на потока, който минаваше край нея и клокочеше в дълбоката клисура. Арката на входа на резиденцията Вак бе богато гравирана с кръгли фигури, преплетени с пенещи се вълни и звезди, но много от тях бяха разрушени от отдавнашно свличане на покрива.

Вак бе най-старата пещера след Пазара и беше пълна с убежища, както ги наричаха, датиращи от много векове. За човек от външния свят, прекрачил прага й, разглеждайки или по-скоро предполагайки какво би могъл да види, стръмните и объркани тераси на пещерата се губеха в неизвестността. В неясната светлина Вак бе като сън, в който материалното не можеше да се различи от нереалното, и детето на Преградните планини усети как сърцето му се сви. Нужна беше сила като Акха, за да спаси всеки, който пристъпва в такъв многолюден некропол.

Ала Юли се приспособи с гъвкавостта, характерна за младите. За него Вак беше разточителен град. Попаднал в гилдията на чираци на неговата възраст, той бродеше из убежищата, струпани на етажи и често преминаващи едно в друго. Килиите бяха една върху друга, във всяка мебелите бяха неподвижни, тъй като бяха изсечени от същия камък, както стените и подовете, и всичко бе подредено в една редица. Сложна беше историята на правилата за движение и уединение в този жив лабиринт, ала всички те бяха неизменно свързани със системата от гилдии на Вак и винаги, когато имаше някакъв спор, той биваше разрешаван от свещеник.

В едно от тези убежища Туска, вежливата Кайлева жена, му намери собствена стая само на три врати от тяхното жилище. Беше без покрив и стените й бяха вълнообразни; Юли имаше чувството, че живее в каменно цвете.

Вак се издигаше стръмно и бе слабо осветена от естествена светлина — по-слабо и от Пазара. Въздухът бе пълен със сажди от дима на лоените лампи, които се използваха икономично, защото свещениците събираха такса за всяка. Глинените им основи бяха номерирани. Тайнствената влага, пронизваща Пазара, не беше толкова силна тук.

Една галерия водеше от Вак направо в Рек. Макар и на по-ниско равнище, тук също имаше порутени сводове, през които се влизаше в пещера с висок покрив, наречена Гройне. Тя се отличаваше с хубавия си чист въздух, въпреки че жителите на Рек смятаха жителите на Гройне за доста диви, главно защото принадлежаха към по-долните гилдии — месари, кожари, събирачи на кварц, глина и вкаменелости.

В шуплестата скала, свързваща Гройне и Рек, имаше още една голяма пещера, населена с хора и говеда. Това беше Прейн, избягвана от мнозина. Когато Юли пристигна, гилдията на сапьорите я разширяваше. Прейн събираше фекалиите от другите пещери и хранеше свинете и благоденстващите в мрака растения, които вирееха в топлината й. Някои от фермерите отглеждаха като странично занимание птицата прийт, която имаше светещи очи и луминесцентни петна по крилете си. Прийтите бяха кафезни птици; те внасяха малко светлина в убежищата на Вак и Гройне — макар че и за тях свещениците на Акха събираха такса.

„В Гройне са тъпи, в Прейн са груби“ — казваше местната поговорка. Ала на Юли хората му се видяха безжизнени, освен когато бяха възбудени от състезанията. Не бяха като малцината търговци и трапери, живеещи в Пазара, по терасите на собствената си гилдия, които редовно имаха възможност да бъдат благословени от Акха и ги изпращаха по работа във външния свят — като двамината, с които се бе срещнал, а те представляваха рядко изключение.

От главните пещери, а и от по-малките излизаха пътеки и тунели и водеха до скала без вход и без изход, някои слизаха долу, други се изкачваха нагоре. Пановал бе пълен с легенди за магически животни, достигнали до днешни времена от първородната тъмнина на скалата или от хората, тайно отвлечени от убежищата им и изведени в планината. Най-добре да стоиш в Пановал, където Акха се грижи за собствеността си със сляпото си око. По-добре Пановал и данъците, отколкото студения блясък навън.

Тези легенди се пазеха от гилдията на разказвачите, чиито членове стояха на всяка площадка или чакаха по стъпалата и разказваха фантастични приказки. В този свят на неясна светлина думите служеха за пътеводител.

На Юли не му бе разрешено да проникне в една част на Пановал, която често се споменаваше. Това бе Холис. Дотам можеше да се стигне по галерия и стъпала от Пазара, но мястото беше обградено от милиция. Никой не отиваше доброволно там по виещите се коридори. В Холис живееха милицията, която пазеше закона в Пановал, и свещеничеството, което се грижеше за душите на хората.