Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Тръгна да броди сам из покрайнините на града и гъстата тъмнина му напомни нещо познато. Вслушваше се в разговорите на хората, които често обменяха мисли за вярата, в ораторите, които разказваха истории по ъглите на улиците и често ги преплитаха с религията.

Тя бе романтика на тъмнината, както и ужас за хората от Преградните планини, които пъдеха зли духове с тамтамите на племето. Малко по-късно Юли започна да схваща от разговорите за религията ядрото на истината, а не просто безсмислици; трябваше да има някакво обяснение защо хората се раждат и умират. Само диваците нямаха нужда от обяснения.

Чувстваше се също както когато откриеше животинска следа в снега.

Веднъж попадна във вонящата част на Прейн, където изсипваха сметта в канавки, засадени с нощни култури. Тук хората бяха груби, както се казваше в поговорката. Един мъж с късо подстригана, свободно развята коса — значи нито свещеник, нито разказвач, изтича и скочи върху количката, с която караха мръсотиите.

— Приятели — викна той, застанал пред тях. — Ще ме чуете ли за минута? Спрете да работите и чуйте какво ще ви кажа. Не говоря от свое име, а от името на Великия Акха, чийто дух се движи вътре в мен. Трябва да говоря от негово име, макар че така животът ми ще бъде застрашен, защото свещениците изопачават думите му, използвайки ги за своите собствени цели.

Хората спряха и наостриха уши. Двамина се опитаха да се пошегуват, ала останалите се заслушаха с подчертан интерес, включително и Юли.

— Приятели, свещениците твърдят, че трябва да се жертваме в името на Акха, защото само тогава той ще ни пази в огромното сърце на своята планина. А аз твърдя, че това е лъжа. Свещениците живеят в охолство и не се интересуват от нашия живот, от страданията на обикновените хора. Чрез моята уста ви говори Акха — трябва да направите нещо повече. Трябва да се почувстваме по-добре. Водим твърде опростен живот — щом си плащаме данъците и се жертваме, за друго нехаем. Само ходим на състезания. Толкова често чувате, че Акха нехае за нас и се интересува единствено от борбата си с Утра. Трябва да го накараме да ни обърне внимание и да бъдем достойни за неговото внимание. Трябва да се променим! Да, да се променим! Свещениците, които живеят толкова лесно, трябва също да се променят…

Някой извика, че пристига милиция.

Младежът млъкна, после продължи:

— Казвам се Нааб. Помнете думите ми. Нам също е отредена роля във Великата борба между Небето и Земята. Ако мога, ще се върна да продължа онова, което имам да ви казвам — да довърша обръщението си към цял Пановал. Промяна, промяна! Докато не стане твърде късно…

Когато младежът скочи долу, събраната тълпа се раздвижи. Огромен, завързан с въже фагор се втурна напред — войник държеше свободния край на въжето. Той настигна Нааб и го сграбчи за рамото с мощните си рогови ръце. Младежът нададе вик на болка, но бялата рунтава ръка обви шията му и той бе отведен в посока на Пазара и Холис.

— Не биваше да говори такива неща — измърмори един сив човечец, когато тълпата се разпръсна.

Юли импулсивно последва човека и го хвана за ръкава.

— Но Нааб не каза нищо против Акха. Защо милицията го отведе?

Човекът плахо го огледа.

— Познавам те. Ти си дивак; иначе нямаше да задаваш такива глупави въпроси.

Вместо отговор Юли вдигна юмрук.

— Не съм глупак, затова ти задавам този въпрос.

— Ако не беше глупав, щеше да си мълчиш. Кой, мислиш, държи властта тук? Свещениците, разбира се. Ако говориш против тях…

— Но нали това е властта на Акха?

Сивият човечец се стопи в тъмнината. А наоколо в мрака, в който Юли винаги беше нащрек, се усещаше нечие чудовищно присъствие. Акха?

Един ден предстоеше голямо състезание в Рек. Именно тогава Юли, вече свикнал с живота в Пановал, беше разтърсен до дъното на душата си и получи просветление. Тримата с Кайле и Туска бързаха за игрите. Лоените лампи горяха в нишите по целия път от Вак до Рек. Множество хора се катереха по стесняващите се каменни коридори, бореха се със стръмните стъпала, подвиквайки си, докато се подреждаха на площадката за състезания.

Повлечен от човешката тълпа, Юли внезапно зърна Рек пред себе си, вълнообразните му стени с играещи светлини по тях. Отначало видя само част от помещението, ограничено от стените на коридора, по който трябваше да мине простолюдието. Юли се движеше, а отпред, в ограниченото пространство, заедно с него се движеше самият Акха — високо над главите на хората.