Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Когато се обръщаше към Юли, Сатаал винаги говореше вежливо, ала спазвайки дистанция. Поведението му вдъхваше увереност на момчето, сякаш му казваше: „Това е работа, която двамата трябва да свършим, но аз няма да я усложнявам, като се намесвам в личните ти чувства.“ Ето защо Юли си мълчеше, посветил се на задачата да изучи всички надути стихчета, които му бяха необходими.

— Но какво означават те? — попита той веднъж, съвсем объркан.

Сатаал бавно се изправи в малката стая, обърна се, така че приведените му рамене се очертаха в черно пред някакъв далечен светилник, а всичко останало се скри в обгръщащата го сянка. На темето му лъсна бледа светлина, когато той тръгна към Юли и поучително заговори:

— Най-напред ги научи, приятелю, а обясненията после. Когато ги научиш, ще срещнеш по-малко трудности в интерпретирането им. Почувствай всичко със сърцето си, едва ли ще ти е необходим размисъл. Акха никога не изисква разбиране от хората си, единствено подчинение.

— Каза, че Акха е безразличен към хората в Пановал.

— Важното, Юли, е, че Пановал не е безразличен към Акха. Хайде сега, още веднъж:

— Но какво значи това? — попита отново Юли. — Как мога да го науча, като не го разбирам?

— Повтори го, синко — изрече сурово Сатаал. — „Отровата на Фрейър…“

Юли се сля с тъмния град. Мрежите на неговите сенки обвиха духа му, така както във външния свят бе виждал мрежите на мъжете да оплитат рибата под леда. Майка му идваше в сънищата му, а от устата й бликаше кръв. После се събуждаше и разбираше, че лежи върху тясната кушетка с поглед, зареян високо нагоре, далеч над рамките на напомнящата каменно цвете стая, към покрива на Вак. Понякога, когато въздухът бе сравнително чист, той виждаше далечни подробности, висящите прилепи, сталактитите, скалата, блестяща от течност, която бе престанала да бъде течност. Тогава желаеше да излети от капана, в който се намираше. Ала нямаше къде да отиде.

Веднъж в среднощно отчаяние се промъкна в дома на Кайле, за да се утеши. Кайле се ядоса, че го будят, и му каза да си ходи, ала Туска му говореше тъй нежно, сякаш бе неин син. Тя го потупа по рамото и тихо го хвана за ръката.

След малко тихо заплака и сподели с него, че наистина имала син, хубаво и добро момче на неговата възраст, на име Юзилк. Ала полицията го прибрала по обвинение в престъпление, което никога не бил извършил. Всяка нощ лежала будна и мислела за него — къде ли го крият, в някое от онези ужасни места в Холис, пазен от фагори, и се чудела дали ще го види пак.

— Милицията и свещениците тук са толкова несправедливи — прошепна й Юли. — Моят народ се задоволява с малко в пустошта, но всички там са равни пред несгодите на студа.

Туска помълча, после отвърна:

— В Пановал има хора — както жени, така и мъже, които не наизустяват свещените книги и смятат да отхвърлят управляващите. Но без управляващите ние ще бъдем унищожени от Акха.

В мрака Юли се вгледа в силуета й.

— Мислиш ли, че Юзилк е бил отведен… защото е искал да отхвърли властващите?

Тя отговори тихо, като здраво стискаше ръката му:

— Не бива да задаваш такива въпроси, ако не искаш да си намериш белята. Юзилк винаги е бил непокорен — да, може би е попаднал сред лоши хора…

— Спрете да дърдорите! — викна Кайле. — Върни се в постелята си, жено, и ти в твоята, Юли.

През всичкото време, докато траеха сбирките със Сатаал, Юли мислеше за техния разговор. Привидно се съгласяваше със свещеника.

— Не си глупак, макар и да си дивак, а това можем да променим — заяви Сатаал. — Скоро ще преминеш към следващото равнище. Защото Акха е бог и на земята, и на подземното царство и ти ще разбереш някои неща за живота на земята и за нашия живот във вените й. Вените й се наричат земни октави, а нито един човек не може да бъде нито щастлив, нито здрав, ако не живее по своите собствени земни октави. Макар и бавно, ти би могъл да получиш просветление. Може би ако докажеш, че си достатъчно добър, самият ти ще станеш свещеник и ще служиш на Акха по по-добър начин.

Юли държеше устата си затворена. Беше извън силите му да заяви на свещеника, че не желае особеното внимание на Акха: новият живот, който бе започнал в Пановал бе едно просветление.

Дните спокойно отминаваха един след друг. На Юли му правеше огромно впечатление неизменното търпение на Сатаал и вече не мразеше толкова много инструктажите му. Дори без компанията на свещеника той мислеше за тях. Учението бе ново и изненадващо вълнуващо. Сатаал му бе казал, че някои свещеници, които постят, могат да общуват с мъртвите, дори с личности от историята; Юли никога не бе чувал за подобни неща, но преди да ги нарече глупости, се поколеба.