Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

В течение на дълги векове водата беше създала множество свързващи се пещери в скалата — с различни размери и на различни равнища. Някои бяха обитаеми, човешката ръка бе започнала да ги облагородява. Имаха си имена и бяха снабдени с предмети, необходими за примитивен живот.

Дивакът спря, тъй като не можеше да продължи в дългия лабиринт без придружител. Странниците, които също като Юли посещаваха Пановал, се озоваваха в една от най-големите пещери, известна на населението като Пазара. Тук бе пренесена основната дейност на обществото, тъй като не бе необходима много светлина, след като очите свикнеха с тъмнината. През деня мястото ехтеше от гласове и от шума на чукове. На Пазара Юли имаше възможност да продаде асокините и стоката от шейната и да купи предметите, необходими за новия му живот. Трябваше да остане тук. Нямаше къде другаде да отиде. Постепенно свикна с мрачината, дима, смъденето в очите и кашлицата на хората; приемаше всичко, защото бе на сигурно място.

Имаше късмет да попадне на възрастен търговец на име Кайле, който заедно с жена си държеше магазинче на едно от малките площадчета в Пазара. Той се държеше бащински с него. Кайле бе тъжен човек, с увиснали ъгълчета на устните, скрити под сиво-черни мустаци. Защо се сближи с момчето и го защитаваше от мошениците, и самият Юли не можеше да разбере. Пое и трудното задължение да го представи на този нов свят.

За част от ехтящите шумове в Пазара беше причина един поток — Вак. Той течеше в задната част на пещерата, дълбоко в коритото си. Това бе първият свободно течащ поток, който Юли виждаше, и остана в съзнанието му като едно от чудесата на селището. Пенещите се води го изпълваха с щастие и поради примитивното си светоусещане гледаше на Вак почти като на живо същество.

Над реката бяха прехвърлени мостове, така че хората можеха да достигнат и до най-крайните части на Пазара, където бе по-стръмно и поради това имаше повече стъпала; те стигаха до широк балкон, на който бе разположена огромна статуя на Акха, изсечена в самата скала. Фигурата му се виждаше идеално чак от отсрещния край на Пазара, раменете му се издигаха над околните сенки. В протегнатите си ръце държеше истински огън, поддържан на равни интервали от свещеник, който се появяваше от една врата в корема на статуята. Хората често идваха пред нозете на своето божество, поднасяха му най-разнообразни подаръци, които свещениците, незабележими в робите си на бели и черни райета, приемаха. Молещите се просваха пред статуята, а един послушник измиташе земята с метла от пера и чак след това хората посмяваха да погледнат с надежда нагоре към черните каменни очи, високо над тях в паяжините от сенки, и да се оттеглят в не толкова свещените части на Пазара.

Този церемониал беше неразбираем за Юли. Той попита Кайле и бе удостоен с лекция, която го обърка още повече.

Никой не можеше да обясни тази религия на чужденец. Все пак Юли остана с впечатлението, че древното същество, сътворено от камък, възпира силите, вилнеещи във външния свят, и по-специално Утра, който владее небесата и всички злини, идващи оттам. Акха не се интересуваше кой знае колко от хората — те бяха твърде нищожни за неговото внимание. Той имаше нужда само от редовните им подаръци, за да запази силата си в борбата срещу Утра. Съществуваше огромен религиозен съвет, който следеше за изпълнението на желанията на Акха, за да не надвисне катастрофа над общността.

Свещеничеството заедно с милицията управляваше Пановал. Тук нямаше един-единствен владетел, освен самия Акха, за когото всички вярваха, че кръстосва планините с небесното си оръжие и търси Утра и неговите съучастници — червеите.

Това удиви окончателно Юли. Утра бе великият дух, пред който неговите родители, Ейлхо и Онеса, изричаха молитвите си в дни на опасност. Той беше благодетел, носител на светлина. И доколкото момчето си спомняше, те никога не бяха споменавали за Акха.

Разнообразни коридори, преплитащи се и объркани като законите, издадени от свещеничеството, водеха до други кухини, които се свързваха с Пазара. Някои бяха достъпни, други забранени за общността. Хората не обичаха да говорят за забранените райони. Но Юли скоро забеляза, че злосторниците биваха завличани със завързани на гърба им ръце по тъмни стъпала в лъкатушните сенки. Някои отправяха в Холис, други — в наказателната ферма зад Пазара, наречена Туинк.

Не след дълго Юли мина по тесен коридор с издялани стъпала към огромна правилна пещера, наречена Рек. Тук също се издигаше могъща статуя на Акха — на верига около врата му висеше животно, предназначено за участие в състезание. В Рек се организираха бойни игри, изложби, спортни състезания и гладиаторски борби. Стените бяха оцветени в пурпурно и кървавочервено със спираловидни орнаменти. През повечето време пещерата бе почти празна и гласовете кухо ехтяха в пространството. После идваха граждани със специални поклони, доказващи тяхната святост, и оплакваха с виещ глас в бездънната тъмнина. Но когато се провеждаха игрите, в тяхна чест всичко се осветяваше, звучеше музика и пещерата преливаше от хора.