Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Виновно се огледа за Хазеле, но разбра, че вече е излязъл в нетърпението си да свърши работата с господата от Пановал.

Жената положи долу тъмнокосата глава на момчето, въздъхна и последва съпруга си. Той си сръбваше с двамата едри търговци, а от наметките им се издигаше пара. Лорел дръпна Хазеле за ръкава.

— Може би двамата господа биха взели със себе си в Пановал болното момче? Тук не можем да го изхраним. Не ни стига храната. А градът е заможен и богат.

— Остави ни, майко, преговаряме — отвърна Хазеле с господарски тон.

Лорел заобиколи къщата изотзад и видя пленника фагор да се грижи за кучетата в снежната им бърлога, влачейки веригите си. Погледна над превития му гръб към чакълестия сив пейзаж, простиращ се самотно надалеч към пустия сив хоризонт. Момчето бе дошло някъде оттам, от пустошта. Вероятно един-два пъти в годината хората, сами или по двойки, берейки душа, се откъсваха от ледената пустиня. Лорел никога нямаше да разбере откъде наистина пристигаха, не можеше да знае, че отвъд пустинята се издигаха планини, още по-студени. Един беглец се бе появил от замръзналото море, което очевидно можеше да бъде прекосено. Тя очерта с ръка свещения кръг пред гърдите си.

Когато беше по-млада, неясната представа за света я измъчваше. В такива мигове се увиваше в повече кожи, заставаше на зъбера и зарейваше поглед на север. Няколко Вестителя прелитаха над нея, размахали самотно криле, и тя падаше на колене, замаяна от смътните видения за мъже — множество светци, въртящи огромното плоско колело на света към незнайно място, където невинаги валеше сняг и невинаги духаше вятър. Прибираше се в дома си разплакана — мразеше надеждата, донесена от Вестителите.

Макар старият Хазеле да бе отпратил жена си с господарски той, както винаги бе запомнил думите й. Когато сделката с господата от Пановал беше сключена и малката купчина ценни билки и подправки, вълнена прежда и брашно се появи върху кожите, които мъжете щяха да товарят в шейната си, ловецът повдигна въпроса да върнат болното момче в цивилизования свят. Спомена, че е облечено в хубаво украсена наметка и следователно — само като възможност, господа — може да е някоя важна персона или син на високопоставен човек.

За негова голяма изненада двамата заявиха, че биха могли да вземат момчето със себе си. Ала трябваше да плати с още една кожа от йелка, с която да го завият и да покрият допълнителните разходи. Хазеле измърмори нещо, а после доволно се предаде. Нямаше да може да си позволи да храни още едно гърло, ако момчето оживееше, а ако умреше — винаги е мразел да подхвърля на кучетата си останки от човешки труп, а местният обичай за мумифициране, както и нереалното погребение също не бяха по вкуса му.

— Дадено — отвърна той и отиде да вземе най-лошата кожа, която можеше да намери.

Момчето се бе събудило. Изпи още малко супа от ръката на Лорел и изяде крачето сготвен заек. Когато чу, че мъжете идват, легна по гръб и затвори очи, като мушна ръка в наметката си.

Те го погледнаха мимоходом и извърнаха глави. Планът им бе да натоварят шейната с придобивките си, да прекарат няколко часа в забавната компания на Хазеле и жена му, да се напият, да си отспят, а после да потеглят обратно по изпълнения с предизвикателства път на юг към Пановал.

Така и направиха: издаваха кресливи звуци, наливайки се с напитките на Хазеле. Когато заспаха върху купчината кожи, високо захъркаха. А Лорел скришом се грижеше за Юли, хранеше го, миеше лицето му, решеше гъстата му коса, прегръщаше го.

В ранния здрачен ден, когато Баталикс бе паднал ниско в небето, той си отиде от нея, все още преструвайки се на припаднал, когато двамата господа го вдигнаха и го поставиха в тяхната шейна. Грабнаха камшиците, свъсиха вежди в старанието си да постигнат равновесие между махмурлука и студа, който премрежваше погледа им, и най-после потеглиха.

Двамината водеха труден живот и ограбваха Хазеле и всички останали трапери, изпречили се на пътя им. Все пак това си имаше граници, защото траперите знаеха, че и те на свой ред ще бъдат ограбени, когато продават кожите. Измамата бе един от начините на оцеляване, както топлото облекло. Планът на двамата беше прост — още щом разкривената къща на Хазеле се скрие от погледа им, да се отърват от нежелания спътник, да изхвърлят трупа му в близката пряспа и да се погрижат единствено красивата наметка заедно с долната туника и панталона му да пристигнат здрави и читави до пазара в Пановал.