Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Те подвикнаха на кучетата и спряха шейната. Единият измъкна блестяща кама и се обърна към лежащия. В същия миг фигурата скочи с вик, отхвърли кожата, с която бе завита, и я метна върху главата на мъжа, като едновременно гневно го срита в корема и се затича като стрела на зигзаг, за да избегне евентуалния удар на копията им.

Когато сметна, че се е отдалечил достатъчно, Юли се обърна, скри се зад един сив камък, за да провери дали го следят. В дрезгавата светлина шейната им вече не се забелязваше. От двамата мъже нямаше и следа. Всичко бе спокойно с изключение на свистенето на западния вятър. Юли бе съвсем сам в мразовитата пустош часове преди изгрева на Фрейър.

Обзе го ужас. След като фагорите взеха баща му в подземното си леговище, той се бе скитал из пустошта повече дни, отколкото би могъл да преброи, преследван от студ и безсъние, влуден от насекомите. Съвсем бе изгубил пътя и бе близо до смъртта, когато припадна в бодливия храсталак.

Почивката и малкото храна бързо възвърнаха силите му. Беше позволил да го натоварят на шейната не защото се доверяваше на двамината от Пановал, които отдалеч понамирисваха на мошеници, а защото не можеше да понася старата врана. Тя все се мъчеше да го докосне, а това никак не му се нравеше.

След краткото премеждие ето го отново тук, в пустошта, с уши, премръзнали от вледеняващия вятър. Още веднъж си помисли за майка си Онеса и за болестта й. Последния път, когато я видя, тя кашляше, а от устата й бликаше кръв. Беше го погледнала по същия ужасен начин, както и Ейлхо. Едва сега Юли разбра какво означаваше този поглед — тя не очакваше да го види отново. Беше безполезно да се опитва да отиде при майка си, ако щеше да завари само трупа й.

Тогава какво?

Щом иска да оцелее, съществува само една възможност. Юли се изправи и се затича по следите, оставени от шейната.

Седем кучета с огромни рога от вида асокини теглеха шейната. Водеше ги кучката Грипси. Кучетата бяха известни като впряга на Грипси. На всеки час почиваха десет минути, през почивката получаваха за храна вмирисана сушена риба. Двамата мъже се редуваха да вървят пешком и да се возят на шейната.

Скоро Юли разбра защо правят така. Той се придържаше неотстъпно към следите. Дори когато не виждаше шейната поради обилния снеговалеж, острият му нюх долавяше мириса на хора и кучета пред себе си. Понякога се приближаваше, за да види как вървят нещата. Целта му беше да разбере как може сам да управлява кучешки впряг.

След три дни непрекъснато пътуване, когато асокините трябваше да починат по-дълго време, стигнаха до стана на друг трапер. На това място той си бе построил малък дървен форт, украсен с обикновени и богато разклонени рога на диви животни. Кожени ивици се полюшваха, стегнати от студа. Мъжете останаха вътре, докато Фрейър се изгуби от небето, бледият Баталикс също изчезна, а по-светлият часовой изгря отново. Те или се надвикваха, пияни, заедно с трапера, или спяха. Юли открадна малко сухар от шейната и удобно заспа на завет до нея, увит в една кожа.

Продължиха пътя си.

Спряха още два пъти, между спирките пътуваха по няколко дни. Впрягът на Грипси следваше неумолимо южна посока. Вятърът вече не бе толкова студен.

Най-после стана ясно, че наближават Пановал. Мъглявината, към която тичаха кучетата на Грипси, се превърна в каменни блокове.

От равнината започваха планини, чиито склонове бяха покрити с дебел сняг. Самата равнина се издигаше нагоре и те трудно преодоляваха възвишенията. Тогава и двамата мъже бяха принудени да вървят до шейната, дори да я бутат. Появиха се каменни кули. Върху някои от тях имаше стража — да разпитва и да пропуска хората в града.

Попитаха и Юли.

— Следвам татко и чичо — викна той.

— Изоставаш. Вестителят ще те отнесе.

— Знам, знам. Но татко бърза да стигне вкъщи при мама. Аз също.

Махнаха му да влиза, като се усмихнаха на младостта му.

Най-после мъжете подвикнаха на кучетата да спрат. Хвърлиха сушена риба на Грипси и останалите от впряга и ги разпрегнаха. Измъкнаха нещо като корито, покриха се с кожи, поляха вътрешностите си с алкохол и заспаха. Още щом дочу хъркането им, Юли пропълзя близо до тях.

Трябваше да се отърве и от двамата едновременно. Нямаше да може да пребори нито един от тях, затова не биваше да допусне да го усетят. Мислеше да ги промуши с камата си или да разбие главите им с камък, ала и двете възможности криеха опасност.

Юли се огледа дали някой не го наблюдава. Взе един колан от шейната, допълзя до тях и успя да завърже левия крак на единия за десния крак на другия, така че който и да скочеше пръв, щеше да бъде възпрян. Те продължаваха да хъркат.