Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

След бързата канонада от заповеди той им кресна да тръгват и яростно започна да обикаля из стаята. После се обърна към Врай:

— Добре, жено, искам сам да видя обстановката. Вашата кула се намира в най-северната част, ще погледна оттам. Искам да видя колкото е възможно повече. Ще наблюдавам всеки един от хората си и нека се надяваме, че тревогата е фалшива.

Той забърза към вратата, а огромната му хрътка се стрелна покрай него. Врай хвърли последен поглед към пълнените гъски и ги последва. Скоро от полуразрушените стари сгради се разнесоха викове. Дъждът бе спрял да барабани. Жълтите цветя покрай улиците тръснаха главички и отново се изправиха.

Ойре се затича след Аоз Рун и тръгна до него, като се усмихваше въпреки ръмженето му, с което искаше да я отпрати. Подскачаше, облечена в кожите си от хоксни в тъмносиньо и светлосиньо, сякаш ликуваше.

— Рядко съм те виждала неподготвен, татко.

Той й отпрати един от своите стрелкащи черни погледи. Тя просто си мислеше, че напоследък бе остарял.

Като стигнаха кулата на Врай, Аоз Рун махна с ръка на дъщеря си да спре и се втурна вътре. Заизкачва се по изкривената стълба и Шей Тал се появи на площадката. Той само й кимна и продължи нагоре. Тя го последва до върха, като с удоволствие душеше миризмата му.

Аоз Рун застана до парапета и започна да изучава околността, върху която вече се спускаше мрак. Разтвори крака и заслони очите си с две ръце, като издаде лакти напред. Фрейър залязваше и светлината му се разсейваше през цепнатините на западните облаци. Бялата птица продължаваше да кръжи недалеч от тях. В храстите под крилете й не се забелязваше никакво движение.

Шей Тал се обади иззад широкия му гръб:

— Има само една птица.

Той не отговори.

— Така че може и да няма фагори.

Той проговори, без да се обърне или да смени позата си:

— Как се е променило всичко тук, откакто бяхме деца!

— Да, дори понякога снежната белота ми липсва.

Когато се обърна, върху лицето му бе изписана горчивина и той с мъка я прикри.

— Е, очевидно опасността не е голяма. Ако искаш, ела да видиш.

Заслиза, без да се колебае, сякаш съжаляваше за поканата. Дочул виковете, Лейнтал Ей се появи с копие в ръка.

Двамата с Аоз Рун втренчено се загледаха. Никой не проговаряше. После Аоз Рун измъкна меча си и закрачи надолу по пътеката в посока на бялата птица.

Растителността беше гъста. Върху тях се посипа вода. Най-много се намокриха жените — мъжете накланяха клоните, за да преминат, пускаха ги след себе си и те изливаха всичката вода в лицата на следващите ги жени.

Там, където растяха червени джанки със стволове, по-тънки от човешка ръка, се наведоха. Имаше разрушена кула, от която бяха останали само два етажа и цялата бе обвита в растителност. До нея, под разядените камъни, в тунела, образуван от гъстата зеленина, се възправяше фагор, възседнал кайдо.

През клонаците над главите им бялата птица пищеше предупредително.

Хората спряха, жените инстинктивно се скупчиха. Кърд залегна и заръмжа.

Вроговените ръце почиваха върху лъка на седлото. Копията на фагора бяха отпуснати зад него, неподготвени за бой. Той кокореше алените си очи и се ослушваше, без да помръдва.

Дъждът бе просмукал козината му и тя бе полепнала около туловището му на тежки сиви валма. Капка бе капнала на върха на единия издаден напред рог и блестеше. Кайдото също стоеше неподвижно с проточена напред шия, а рогата му извиваха под челюстта му и после отново се издигаха нагоре. Ребрата му се брояха, цялото бе опръскано с кал и осеяно с прободни рани, върху които бе засъхнала жълта кръв.

Нереалната картина неочаквано бе разрушена от Шей Тал. Тя се мушна покрай Аоз Рун и Лейнтал Ей и застана на пътеката пред тях. Вдигна дясната ръка над главата си, сякаш им заповядваше. Фагорът не реагира, със сигурност обаче не се вледени.

— Върни се, госпожо! — викна й Врай, уверена, че магията няма да подейства.

Сякаш някой тласна Шей Тал и тя пристъпи напред, насочила цялото си внимание към враждебната група — животното и неговия ездач. Обвиваше ги сумрак, светлината умираше — това щеше да бъде преимущество за противника, който можеше да вижда в тъмнината.

Пристъпвайки крачка след крачка, Шей Тал едновременно трябваше да вдига очи нагоре, за да следи дали фагорът няма да направи някакво неочаквано движение. Неподвижността на чудовището бе обезпокоителна. Като се приближи още повече, Шей Тал забеляза, че фагорът е женски. Изпод прогизналата козина се забелязваха тежки кафеникави бозки.