Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Шей Тал се върна с мрачен, уморен вид в кулата заедно с Еймин Лим. От убийството на майстор Датнил насам тя бе станала изключително разсеяна. Върху нея също бе паднало проклятието на мълчанието. Напоследък се опитваше да изпълни заръката на мъртвия вече майстор — да си пробие път към пирамидата на Крал Денис през жертвената земя. Въпреки помощта на робите не успя. Хората, дошли да видят изкопните работи, открито или тайно се смееха, защото стъпаловидните стени на пирамидата навлизаха в земята безразборно и без план. С всеки изкопан сантиметър устата на Шей Тал все повече се изкривяваше в мрачна гримаса.

Водена и от жалост, и от собствената си самота, Врай слезе да поговори с Шей Тал. Магьосницата сякаш притежаваше нещо наистина вълшебно у себе си. Почти единствена сред останалите жени в Олдорандо, тя продължаваше да носи старите провиснали кожи, които се замятаха около тялото й и й придаваха старовремски вид. Всички други бяха облечени в кожи от хоксни.

Огорчена от злочестия вид на по-възрастната жена, Врай не можа да се стърпи и я посъветва:

— Сама прогонваш щастието от себе си, госпожо. Наоколо е пълно със сенки от миналото. Не се рови в него.

Шей Тал отвърна с чувство за хумор:

— Нито аз, нито ти гледаме на собственото си щастие като на наше първо задължение.

— Съсипана си. — Врай посочи навън през прозореца: — Погледни онази бяла птица, която грациозно кръжи във въздуха. Гледката не повишава ли настроението ти? Как бих искала да съм като нея и да полетя към звездите!

За изненада на Врай Шей Тал отиде до прозореца и погледна натам, накъдето й бе посочила. Обърна се, отметна с ръка кичура от челото си и спокойно изрече:

— Онази бяла птица ли ми сочиш?

— Ами да. Какво й има?

Тъмнината в стаята вече се сгъстяваше.

— Нима не си спомняш Рибното езеро и другите ни срещи с нея? Тези птици са на фагорите.

Тя говореше безизразно, по начина, по който се изразяваше в академията. Врай се изплаши и си помисли колко е била заслепена от собствените си желания, за да пренебрегне един елементарен факт. Закри уста с ръка, погледът й се местеше от Шей Тал към Еймин Лим и обратно.

— Нападение? Какво ще правим?

— Вече не общувам с Господаря на Ембрудок, нито пък той с мен. Врай, трябва да отидеш и да му съобщиш, че врагът може да се появи пред портите на града, докато пирува с приятелите си. Той знае, че на мен не може да се разчита да спра диваците, както сторих преди. Тръгвай веднага.

Когато Врай забърза надолу по пътеката, отново заваля. Тя вървеше, водена от пеенето. Аоз Рун и приятелите му седяха в най-долната стая в кулата на металопроизводителите. Лицата им бяха зачервени от обилната храна и от битела. Главното ястие бе корито, пълно с печени гъски, натъпкани с ароматни треви; от мириса им на Врай й потекоха слюнки. Сред присъстващите бяха тримата нови помощници и жените им, най-новият майстор Рейнил Лейън, Дол и Ойре. Единствено Дол и Ойре се зарадваха на появата й. Врай знаеше — защото Рол Сакил гордо го бе заявила, — че Дол носи детето на Аоз Рун под сърцето си.

Върху масите вече горяха свещи, а в краката на седящите кучетата глозгаха кокали. Миризмата на вкусното ядене се смесваше с вонята на куча пикня.

Въпреки че мъжете бяха зачервили гребени и сияеха и въпреки тръбното отопление, в стаята бе студено. Вътре плискаше дъжд и в краката им се стичаха потоци от пороя. Стаята бе малка и мръсна, с мрежи от паяжини във всеки ъгъл. Всичко това се наби в очите на Врай, докато съобщаваше новината на Аоз Рун.

Навремето тя познаваше всяко чепче по гредите на тавана. Майка й беше робиня в гилдията на металопроизводителите и тя бе живяла в ъгъла на тази стая и всяка нощ бе свидетелка на майчината си деградация.

Макар преди миг да изглеждаше доста пиян, Аоз Рун тутакси скочи на крака. Кърд яростно залая и Дол го срита да млъкне. Останалите участници в пиршеството се загледаха доста глупаво един друг, нежелаещи да възприемат новината, която им носеше Врай.

Аоз Рун закрачи около масата и започна да дава заповеди на всеки един от тях, като го удряше по рамото.

— Тант Ейн, вдигни всички в бойна готовност и изведи ловците. Бог да ни е на помощ, защо нямаме свястна охрана? Постави стражи на всяка кула и ми докладвай. Фаралин Фърд, доведи всички жени и деца. Заключи ги в кулата на жените за по-голяма безопасност. Дол, Ойре — вие останете тук. Илейн Тал, твоят глас е най-силен. Ще се изкачиш на тази кула и ще разгласяваш всяко съобщение… Рейнил Лейън, ти отговаряш за всички мъже от гилдиите. Нека веднага се строят. Върви!