Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Шей Тал, върни се!

Викайки, Аоз Рун изтича напред и я отмина с меч в ръка.

Гилотата най-после помръдна. Вдигна оръжието си с извито острие и срита кайдото си.

Животното се втурна с необикновена бързина. Както стоеше неподвижно, то внезапно се стрелна към хората надолу по тясната пътека с рогата напред. Жените с писъци се мушнаха в натежалите от вода храсталаци. Без да чака нареждане, Кърд се втурна, плъзна се под издадените челюсти на кайдото и го захапа за крака.

Като оголи венците и зъбите си, гилотата се надвеси от седлото и замахна към Аоз Рун. Отстъпвайки назад, той усети как извитото острие изсвистя покрай носа му.

Още по-назад на пътеката Лейнтал Ей заби дръжката на копието си в земята, падна на едно коляно и насочи оръжието си към гърдите на кайдото. То се сви още преди да го докосне.

Ала Аоз Рун улови кожените поводи, обгърнали торса на животното, и здраво ги стисна. Преди гилотата да замахне втори път, той се метна на гърба на кайдото зад ездачката му.

За миг Аоз Рун сякаш щеше да падне от другата страна, но обви лявата си ръка около врата на гилотата и се задържа на достатъчно разстояние от смъртоносните остриета на рогата.

Гилотата заизвива глава. Черепът й бе тежък като камък. Само с един удар можеше да усмърти човек, ала Аоз Рун се скри под мишницата й и я стисна за гърлото още по-яко.

Кайдото спря също толкова внезапно, както се бе втурнало, като на сантиметри избягна удара на Лейнтал Ей. Спряно от Кърд, то се въртеше, яростно се мъчеше да отхвърли сивата хрътка с рогата си. Аоз Рун измъкна меча си и с всичката сила, на която бе способен, го заби между ребрата на гилотата, в сбраните й накуп черва.

Тя се изправи на стремето и нададе рязък вик — предаваше се. Протегна ръце и извитият й меч излетя в най-близките храсти. Ужасено, кайдото се изправи на задните си крака. Гилотата падна, заедно с нея и Аоз Рун. При падането така се извиха, че тя пое главния удар. Лявото й рамо с трясък се удари в земята.

Бялата птица пикира от помръкналото небе и със зловещ писък се притече на помощ на господарката си. Насочи се към лицето на Аоз Рун. Кърд отскочи нависоко и я улови за крака. Тя обърна закривена човка към него. Яростно удряше главата му с крилете си, ала хрътката стегна зъби и я свлече на земята. Сетне бързо я пусна и я захапа за гърлото. Огромната бяла птица издъхна мигновено, а крилете й се разпростряха неподвижни на калната пътека.

Гилотата също бе мъртва. Аоз Рун застана над нея задъхан.

— В името на първичния камък, твърде съм дебел за подобни упражнения — изрече той. Шей Тал стоеше встрани и плачеше. Врай и Ойре заразглеждаха мъртвата дивачка, взираха се в отворената й уста, откъдето бликаше жълта сукървица.

В далечината се чуха виковете на Тант Ейн. Отблизо му отговориха. Аоз Рун срита трупа на гилотата и тя се претърколи по гръб, а от челюстите й на земята се пльосна тежкият бял език. Лицето й бе сурово, нарязано от бръчки, сивата кожа — там, където се виждаше над костите — приличаше на кожата на червей. Козината по тялото й окапваше и на места прозираха островчета оголена кожа.

— Може би е болна от някаква мръсна болест — предположи Ойре. — Затова е толкова слаба. Да се махаме оттук, Лейнтал Ей. Робите ще погребат трупа.

Но Лейнтал Ей коленичил развързваше въжето, омотано около кръста й. Вдигна очи и мрачно каза:

— Ти искаше да извърша някакво велико дело. Може би ще го сторя.

Въжето бе по-фино от което и да е въже в Олдорандо, изплетено от фибрите на стънджбег. Той го нави около ръката си.

Кърд стоеше на почтено разстояние от кайдото. Звярът, в раменете по-висок от среден на ръст човек, потреперваше с вдигната глава, въртеше очи и изобщо не се опитваше да избяга. Лейнтал Ей завърза въжето на клуп и го хвърли на врата на животното. Стегна го с дърпане, стъпка по стъпка се приближи до треперещото същество и застана на една ръка разстояние от хълбока му.

Аоз Рун бе възвърнал увереността си. Избърса меча в крака си и когато Тант Ейн дойде, той вече го прибираше.

— Ще наблюдаваме наоколо, но чудовището беше само: канеше се да умира. Имаме още една причина да продължим пиршеството, Тант Ейн.

Потупаха се един друг по раменете, Аоз Рун се огледа. Пренебрегвайки Лейнтал Ей, той съсредоточи вниманието си върху Шей Тал и Врай.

— Не сме сърдити, каквото и да си мислите — каза той на жените. — Направихте добре, като вдигнахте тревога. Елате с мен и Ойре и се включете във веселбата. Помощниците ми ще ви посрещнат.