Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Един трус откъсна снежни лавини, които се затъркаляха към армията на кзана и отбелязаха края на надигането на пластовете в ядрото на планетата. Посоката на течението на реката от стопени ледове се обърна, и тя тръгна от ледника Хригт. Образува се нова долина. Новата река си проправи път през нея и потече на запад вместо на север. Тя се превърна в приток на Такиса, която течеше на юг и се вливаше в Морето на орлите. Години наред водите й бяха черни, всеки ден влачеха десетки тонове от разрушаващата се планина.

Наводненията, причинени от новата река, накараха малка част от фагорите номади да се насочат към Олдорандо, вместо да тръгнат на изток. Съдбата бе отредила да се срещнат с Аоз Рун по-късно. Макар промяната в посоката на тяхната миграция да изглеждаше съвсем незначителна дори за самите ансипитали, бе съдено това да промени обществената история по целия континент.

На „Авернус“ учените изучаваха обществената история на хеликонийските култури. Ала хелиографите смятаха своята наука за най-важна. Преди всичко останало беше светлината.

Звездата Б, наричана от хеликонийците Баталикс, бе скромно слънце от спектрален клас G4. Всъщност бе малко по-малко от земното Слънце — с радиус 0,94 спрямо неговия. Видимите му размери от повърхността на Хеликония представляваха 76% от тези на Слънцето, гледано от Земята. При фотосферична температура 5600 градуса по Келвин блясъкът му достигаше едва 0,8 от неговия. Бе на около пет милиарда години.

Наблюдавана от „Авернус“, по-отдалечената звезда А, позната на местното население като Фрейър, около която се въртеше звездата Б, бе много по-внушителна. Това бе блестящ бял супергигант от спектрален клас А с радиус шейсет и пет пъти по-голям и блясък шейсет хиляди пъти по-силен от този на Слънцето. Масата му превъзхождаше неговата 14,8 пъти, а температурата на повърхността му бе 11 000 градуса по Келвин, докато на Слънцето бе 5780.

Макар звездата Б да имаше постоянни наблюдатели, звездата А магнетично привличаше вниманието особено сега, когато „Авернус“ се придвижваше заедно с цялата система на звездата Б към супергиганта. Възрастта на Фрейър беше между десет и единайсет милиона години. Беше се появила встрани от главната звездна последователност и вече навлизаше в старческа възраст.

Излъчващата се от нея енергия бе с такъв интензитет, че наблюдаван от Хеликония, дискът на звездата А бе винаги по-светъл от този на звездата Б, макар да не изглеждаше толкова голям, тъй като бе на много по-далечно разстояние. Бе достойна за страха на ансипиталите, както и за обожанието на Врай.

Врай стоеше сама на върха на кулата. Чакаше. Наблюдаваше през телескопа. Усещаше, че развитието на човешките отношения се влачи към утрешния ден като тинеста река. Всичко свежо и чисто бе затлачено. Под пасивността й се криеше неосъзнат копнеж за нещо огромно, което да й даде по-широки и чисти перспективи, отколкото би могла да създаде грешната човешка природа.

Когато падне мрак, тя отново ще погледне към звездите, ако, разбира се, облаците се разсеят достатъчно.

Цял Олдорандо бе обграден от висока гъста зеленина. С всеки изминал ден се появяваха нови и нови клонки. Израстваха нависоко, сякаш природата си бе наумила да погребе града в непроходими гори. Някои от по-отдалечените кули бяха вече обрасли със зеленина.

Тя забеляза голяма бяла птица да се рее над една от тези кули, ала не й обърна особено внимание. Наблюдаваше небето и се наслаждаваше на собствения си полет над планетата, който извършваше без всякакви усилия.

Отдалеч дочу песента на мъжете. Ловците се бяха завърнали в Олдорандо от лов за хоксни и Аоз Рун организираше пиршество — в чест на тримата му новоназначени помощници Тант Ейн, Фаралин Фърд и Илейн Тал. Приятелите от детинство му заместиха Датка и Лейнтал Ей, изгонени и подложени на преследване.

Врай се опита да мисли абстрактно, ала умът й непрекъснато се връщаше към угасналите надежди — нейните, на Датка, на чието желание не бе в състояние да отвърне, както и надеждите на Лейнтал Ей. Настроението й бе в унисон с нескончаемата вечер. Баталикс бе слязъл ниско, другият Страж щеше след час да го последва. И хора, и животни се готвеха да посрещнат царството на нощта. По това време хората изваждаха свещите — не дай Бог нещо непредвидено да се случи, или се канеха да спят чак до сутринта.

От орловото си гнездо Врай виждаше обикновените жители на Олдорандо да се прибират с изпълнени или пропаднали надежди. След тях забеляза тънката прегърбена фигура на Шей Тал.