Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

От това откритие Врай и Ойре направиха заключението, че скиталците са близо до тях, а звездите — далече горе в небето, някои от тях дори твърде далече. Нарекоха ги на имената на траперите, работещи при звездна светлина: Айпокрийн, Аганип и Копейс, и бързия скиталец, който вече бяха именували Кайдо. Сега търсеха доказателства, че те са светове като техния, вероятно населени с човешки същества.

Врай се взря в приятелката си, но забеляза само общите очертания на красивото й лице и силната й глава и осъзна колко много Ойре прилича на Аоз Рун. И тя, и баща й бяха пълни с живот — а пък Ойре се роди нежелана. Врай се зачуди дали случайно — по някаква малко вероятна случайност, — момичето е било с мъж в тъмнината на брасимип или някъде другаде. После отхвърли безобразната мисъл и обърна взор към небесата.

Двете стояха сериозни на върха на кулата, когато Час-свирачът изсвистя. След няколко минути Кайдо изгря и се понесе към зенита.

Земната наблюдателна станция „Авернус“ — онова, което Врай наричаше Кайдо — увисна високо над Хеликония и континентът Кампанлат се оказа точно под нея. Екипажът на станцията обръщаше огромно внимание на света под тях, ала другите три планети на бинарната система бяха също под непрекъснатото наблюдение на автоматичните уреди.

Температурата се повишаваше и на четирите планети. Подобряването на времето бе стабилно, само на повърхността нежната човешка плът регистрираше аномалии.

Драмата на хеликонийските поколения, живеещи в непосилен труд, се развиваше върху сцена, предопределена от няколко основни обстоятелства. Планетарната година около Баталикс — звездата Б според учените на „Авернус“ — продължаваше 480 дни (Малката година). Ала Хеликония имаше и Голяма година, за която в състоянието, в което се намираха, обитателите на Ембрудок не знаеха нищо. Голяма година имаше тогава, когато звездата Б заедно с планетите около нея се движеше в орбита около Фрейър, или както учените я наричаха — звездата А.

Голямата година продължаваше 1825 хеликонийски малки години. Една малка година съставляваше 1,42 земни години, а Голямата хеликонийска година бе равна на 2592 земни години — период, през който множество поколения процъфтяваха и изчезваха от сцената.

Голямата година представляваше огромно елиптично пътуване. Хеликония бе малко по-голяма от Земята, масата й бе 1,28 пъти по-голяма от нейната. В много отношения тя бе планета сестра на Земята. Ала по време на елиптичното пътуване, което траеше хиляди години, тя се превръщаше в две планети — замръзнала през апастрона, когато е най-далеч от Фрейър, и свръхгореща през периастрона, когато е най-близо до звездата.

С всяка Малка година Хеликония се приближаваше до Фрейър. Пролетта бе на път да отбележи своето пристигане по най-ефектен начин.

На половината разстояние между звездите, понесли се по своя път високо в небето, и фесъпсите, потъващи към първичния камък, две жени седяха от двете страни на папратовото легло. Прозорците на стаята бяха засенчени с кепенци и светлината бе слаба, за да бъдат разпознати. Придаваше им вид на две скърбящи фигури от двете страни на легнал върху леглото човек. Личеше, че едната е пълна и вече не толкова млада, а другата е обхваната от изсушаващите процеси на възрастта.

Рол Сакил Ден тръсна мазната си коса и погледна фигурата пред себе си със скръбно състрадание.

— Бедното същество, като момиче бе толкова хубава! Няма право да се самоизмъчва така.

— Трябваше да се храни, тъй казвам — обади се другата жена в тон с първата.

— Виж колко е тънка. Погледни кръстчето й. Нищо чудно, че е станала тъй неземна.

Самата Рол Сакил бе суха като мумия, а скелетът й бе разяждан от артрит. Преди да остарее чак толкова, тя бе акушерката на общността. Все още се грижеше за хората, които изпадаха в състояние на общуване с мъртъвците. Сега, когато Дол вече не лежеше на ръцете й, тя увисна на ръцете на академията, винаги готова да критикува, рядко готова да мисли.

— Станала е толкова плоска, че не би могла да роди дори тояга, какво остава за бебе. Хората трябва да се грижат за утробите си — това е главната част на жената.

— Тя има да се грижи за много други неща — рече Еймин Лим.

— О, и аз питая огромно уважение към познанието, ала когато то пречи на естественото влечение към съвкупление, би трябвало да отстъпи.

— Колкото до това — отвърна доста рязко Еймин Лим от другата страна на леглото, — естественото й влечение бе потиснато, когато твоята Дол се настани в леглото на Аоз Рун. Тя има дълбоки чувства към него. Та кой ли няма? Освен че е Господар на Ембрудок, Аоз Рун е представителен мъж.