Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Шейсет и осем…

В стремежа си да прикрие тревожното си удивление тя с привичен жест прибра кожите около тялото си.

— Много поколения, простират се чак до древността.

— Да, да, дотам — кимна благодушно майстор Датнил, сякаш лично бе запознат с времената от далечното минало. — Изминали са седем века, откакто е създадена гилдията. Цели седем века, а все още тънем в мразовита тъмнина.

Сред заобикалящите го пущинаци Ембрудок приличаше на заседнал в пясъците кораб. Все още служеше за убежище на екипажа, ала никога повече нямаше да тръгне на плаване. Времето бе така оглозгало този някога горд град, че жителите му не разбираха, че той не бе нищо повече от останките на един дворец, център на цивилизация, потънала в небитието в резултат на климата, човешкото безумие и вековете.

С подобряване на времето ловците бяха принудени да изминават дълги разстояния, за да търсят дивеч. Робите засяваха ниви и мечтаеха за свобода. Жените си стояха у дома и се превърнаха в невротички.

Докато Шей Тал се затвори и ставаше все по-самотна, Врай бе изпълнена с потисната енергия и се сприятели с Ойре. Разговаряше с нея за всичко онова, което бе казал майстор Датнил, в нейно лице намери всеотдаен слушател. И двете бяха на мнение, че в историята съществуват множество объркани загадки, ала все пак Ойре си оставаше леко скептична.

— Датнил Скар е стар и е малко куку, татко винаги казва така — рече тя, закуцука из стаята, като имитираше походката на майстора, и заговори като през тръба: — „Нашата гилдия е толкова изключителна, че ние дори не допуснахме Крал Денис да дойде при нас…“

Когато Врай се засмя, Ойре добави още по-сериозно:

— Майстор Датнил може да бъде екзекутиран, задето ви е показал Главната книга на корпуса си, и това доказа, че е куку.

— Дори когато ни я показваше, той не ни разреши да я разгледаме, както трябва.

Врай замълча, после избухна:

— Само да можехме да съединим всички факти! Шей Тал само събира и ги записва. Трябва да има начин да се изработи структура от фактите. Толкова много е било погубено — тук майстор Датнил е прав. Студът е бил така жесток навремето, че почти всичко, което е можело да гори, е било изгорено — дърво, хартия всички документи.

— Даваш ли си сметка, че не можем да разберем дори годината? Макар че е възможно да я отгатнем по звездите. Календарът на Лойл Брай е глупав — календарите трябва да се основават на годините, а не на хората. Хората допускат грешки… Аз също. Ох, ще полудея, кълна ти се!

Ойре избухна в смях и прегърна Врай.

— Ти си най-разумният човек, когато познавам, идиот такъв!

Двете отново заговориха за звездите, седнали една до друга на голия под. Ойре бе ходила с Лейнтал Ей да разглежда фреските в стария храм.

— Спътниците са ясно изобразени и както винаги, Баталикс е над Фрейър, ала почти го докосва над главата на Утра.

— С всяка изминала година двете слънца се приближават — каза решително Врай. — Миналия месец те буквално се докоснаха, когато Баталикс настигна Фрейър, но никой не обърна внимание. Идната година ще се сблъскат. А после?… Или едното минава зад другото?

— Може би това е искал да каже майстор Датнил с думата „ослепяване“? Неочаквано ще настъпи полумрак, ако едното изчезне, нали? Може би ще настъпят седем ослепявания, както преди.

Тя изглеждаше изплашена и още повече се приближи до приятелката си.

— Тогава ще настъпи краят на света. Ще се появи Утра и то се знае, ще бъде разярен.

Врай се засмя и скочи на крака.

— Миналия път не е настъпил краят на света, няма да настъпи и този път. Не, това може да бъде ново начало.

Лицето й сияеше.

— Ето защо времето се затопля. Когато Шей Тал завърши разговора си с мъртъвците, ще обсъдим въпроса наново. Аз ще работя върху математиката. Нека ослепяванията дойдат, аз ги приветствам!

Двете затанцуваха из стаята, като диво се смееха.

— Копнея за някакво страхотно преживяване! — възкликна Врай.

Междувременно Шей Тал бе тъй отслабнала, че дребните й като на пиле кости се показваха още по-ясно под плътта й, а черните й кожи висяха още по-свободно около тялото й. Жените й носеха храна, ала тя не я докосваше.

— Постенето подхожда на изгладнялата ми душа — говореше тя, крачейки напред-назад из студената си стая, а Врай и Ойре я увещаваха да хапне, докато Еймин хрисимо стоеше до тях.

— Утре ще изпадна в състояние да общувам с мъртъвците. Вие трите и Рол Сакил можете да бъдете с мен. Ще черпя древно познание от кладенеца на миналото. Чрез фесъпсите ще достигна до поколението, построило нашите кули и улици. Ако е необходимо, ще се спусна векове надолу и ще се срещна със самия Крал Денис.