Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Защо не ме подкрепи?

Датка се ухили овчедушно, подръпна тясната си брадичка и прикова поглед към масата.

— Дори да те подкрепят всички в Олдорандо, пак няма да спечелиш. Той вече забрани академията. Хабиш си думите, приятелю.

Когато Лейнтал Ей излизаше от сградата, отвратен от целия свят, Датнил Скар, майстор на гилдията на кожарите, го повика и го улови за ръкава.

— Говори добре, млади Лейнтал Ей, и все пак Аоз Рун беше прав. Или ако не дотам прав, поне разумен. Ако Шей Тал говори в храма, ще стане свещеник и ще я боготворят. Ние не искаме това — нашите прадеди са се отървали от свещениците преди много поколения.

Лейнтал Ей познаваше майстор Датнил като добър и скромен човек. Той сдържа гнева си, погледна старото му лице и попита:

— Защо ми го казваш?

Майстор Датнил се огледа да не би някой да подслушва.

— Обожествяването се ражда от невежеството. Да вярваш в едно определено нещо е доказателство за невежество. Уважавам опитите да се напъхат различни факти в главите на хората. Искам да изкажа съжалението си, че съветът победи, макар да не съм съгласен с предложението ти. Бих желал да идвам в академията на Шей Тал, ако тя ме приеме.

Той свали кожената си шапка и я постави на покрития с лишеи перваз. Поглади рядката си сива коса и прочисти сухото си гърло. Огледа се и нервно се усмихна. Макар да познаваше всички в стаята, откакто се бе родил, не бе свикнал да държи речи. Коравите му дрехи изскърцаха, когато пристъпваше от крак на крак.

— Не се страхувай от нас, майстор Датнил — каза Шей Тал.

В гласа й долови нотка на нетърпение.

— Боя се единствено от твоята нетърпимост, госпожо — отвърна той и няколко жени, приседнали на пода, скриха в длани усмивките си.

— Знаете какво вършим, защото някои от вас работят за мен — продължи Датнил Скар. — Разбира се, в гилдиите членуват само мъже, тъй като тайните на нашата професия се предават от поколение на поколение. По-специално майсторът учи своя личен чирак или помощник на всичко, което знае. Когато майсторът умре или се оттегли от работа, тогава главният му помощник на свой ред става майстор, както например Рейнил Лейън скоро ще заеме моето място…

— Жената може да върши всичко това не по-зле от мъжа — обади се една от жените, Чийм Фар. — Достатъчно дълго време съм работила за теб, Датнил Скар. Знам всички тайни на солниците. Мога и сама да байцвам, ако е нужно.

— Да, но съществува ред и приемственост, Чийм Фар — отвърна меко майсторът.

— Бих могла съвсем успешно да давам нареждания — продължи Чийм Фар и всички се засмяха, после погледнаха Шей Тал.

А тя започна:

— Разкажи ни за приемствеността. Лойланун ни учеше, че някои от нас произлизат от Юли Свещеника, който пристигнал от север, от Пановал и езерото Дорзин. Това е едната страна на приемствеността. А какво ще кажеш за приемствеността в гилдиите, майстор Датнил?

— Всички членове на нашата гилдия са родени и израснали в Ембрудок още преди да стане Олдорандо. Много поколения от тях.

— Колко много?

— А, доста много…

— Кажи ни откъде знаеш всичко това?

Той избърса ръце в панталона си.

— Имаме документи. Всеки майстор има документи.

— В писмена форма?

— Точно така. Написано на книга. Изкуството се предава на поколенията, ала документите не бива да се разкриват пред другите.

— Как мислиш, защо е така?

— Не желаят жените да обсебят професиите им и да работят по-добре от тях — викна една и жените отново се заляха в смях. Датнил Скар се усмихна смутено и не каза нищо повече.

— Мисля, че навремето тайната е имала защитни функции — обади се Шей Тал. — Някои занаяти, като например леенето на метал и кожарството, е трябвало да останат живи през лошите времена, въпреки глада и нашествията на фагорите. Вероятно в миналото е имало много лоши години и някои занаяти са изчезнали. Например вече не можем да произвеждаме хартия. Сигурно преди е имало гилдия за произвеждане на хартия. Ами стъклото? Не можем да го правим. И все пак наоколо се намират парченца стъкло — всички знаете какво е това. Защо да сме по-глупави от прадедите си? Живеем, работим и поради някакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата не разбираме напълно всичко. Това е един от големите въпроси, който винаги трябва да помним.

Тя млъкна. Никой не проговаряше, а това винаги я дразнеше. Копнееше за коментар, който да даде нов тласък на спора.

Тогава се обади Датнил Скар:

— Майко Шей, ти говориш истина, доколкото се простират моите собствени познания. Разбираш, че като майстор аз съм дал клетва да не разкривам тайните на професията си пред никого. Клетва, която съм дал пред Утра и пред Ембрудок. Но знам, че навремето е имало лоши времена, за които не бива да говоря…