Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Вълна от безпокойство обзе Шей Тал. Думите й все повече се превръщаха в проповеди. Макар другите жени да й носеха храна, тя предпочиташе да гладува и се готвеше да изпадне в състояние да общува с прославените мъртъвци. Ако не намереше мъдрост при тях, щеше да я потърси далеч оттук, извън фермата.

Първо реши да изпита собствените си магьоснически сили. На няколко мили източно се намираше Рибното езеро, сцената на нейното „чудо“. Докато тя се маеше коя бе истинската причина за случилото се там, гражданите на Олдорандо не изпитваха никакви съмнения. През цялата студена пролет те ходеха на поклонение, за да погледат картината от лед и да потръпват от страх, който обаче бе примесен с гордост. Поклонниците срещаха големи групи борлиенци, които също идваха да се възхитят на сцената. Веднъж зърнаха двама фагори с кацнали на раменете им бели птици с прибрани криле да стоят безмълвни на отсрещния бряг и да съзерцават вледенените си мъртъвци.

Когато топлината се завърна в света, сцената започна да изчезва. Онова, на което хората се възхищаваха, се превръщаше в гротеска. Една сутрин ледът съвсем се стопи, а от скулптурната група остана купчина разкапваща се плът. Най-интересното, което посетителите можеха да видят, бе някоя очна ябълка, търкулнала се върху валмо козина. Рибното езеро изсъхна и изчезна с бързината, с която се бе образувало. От чудото бяха останали само купчина кости и извити рога на кайдо. Ала споменът, чиито мащаби растяха през лупата на отминаващото време, бе жив. Съмненията на Шей Тал обаче останаха.

Следобед тя излезе на площада в час, когато по-мекото време изкушаваше хората да се поразходят и да си поприказват — нещо, което доскоро им бе чуждо. Жени с дъщерите си, бащи със синовете си, ловци и членове на различни гилдии, млади и стари се шляеха и така прекарваха остатъка от деня. Всички бяха под влиянието на Шей Тал, но почти никой не желаеше да разговаря с нея.

Лейнтал Ей и Датка стояха с приятели и се смееха. Лейнтал Ей улови погледа на Шей Тал и когато тя го повика, се приближи с нежелание.

— На път съм да осъществя един експеримент, Лейнтал Ей. Искам да дойдеш с мен като сигурен свидетел. Нямам намерение да развалям отношенията ти с Аоз Рун.

— Отношенията ми с него са добри.

Тя обясни, че експериментът трябва да стане край река Ворал. Първо имаше намерение да проучи стария храм. Тръгнаха заедно през тълпата, Лейнтал Ей мълчеше.

— Неудобно ли се чувстваш с мен?

— Компанията ти винаги ми е доставяла удоволствие, Шей Тал.

— Вежливостта ти е излишна. Мислиш ли, че съм магьосница?

— Ти си обикновена жена. И аз те уважавам заради това.

— Обичаш ли ме?

При тези думи той се смути. Вместо да отговори направо, заби поглед в калната земя и измърмори:

— Ти си ми като майка, откакто мама почина. Защо ми задаваш такъв въпрос?

— Бих искала наистина да съм ти майка. Тогава бих се гордяла с теб. Лейнтал Ей, ти също притежаваш духовност. Усещам го. Тя ще те обърква, ала ти дава живот, самата тя е живот. Не я изоставяй, култивирай я. Повечето от тези хора, които се блъскат в нас, не притежават духовност.

— Духовността равна ли е на конфликтността?

Тя се разсмя с остра нотка в гласа и го прегърна.

— Чуй, уловени сме в капан в това нещастно селище сред тези ограничени хора. Другаде може би се случва какво ли не. Трябва да се направи толкова много! Възможно е да напусна Олдорандо.

— Къде ще отидеш?

Тя поклати глава.

— Понякога ми се струва, че умножаването на тъпите хора ще доведе до собствения ни край и тогава ще се разпръснем по целия свят. Забележи колко много деца се родиха през последните години.

Той се огледа, видя всички познати дружелюбни лица по улицата и заподозря, че тя говори така, за да се наслади на собственото си красноречие, макар наистина да се бяха родили повече деца.

Лейнтал Ей подпря с рамо вратата на стария храм, бутна я и я отвори. Двамата влязоха и застанаха безмълвни. Една птица бе останала затворена вътре. Кръжеше и кръжеше из въздуха, спусна се близо до тях, сякаш ги изпитваше, после се стрелна нагоре и изчезна през една от дупките в покрива.

От процепите се процеждаше светлина, лъчите й пронизваха сумрака, а в тях се въртяха като във вихрушка малки и по-големи прашинки. Наскоро прасетата бяха преместени на открито, ала във въздуха все още се усещаше остатък от миризмата им. Шей Тал енергично ходеше из храма, докато Лейнтал Ей остана до вратата. Оттам поглеждаше към улицата и си припомняше как като дете беше играл на това място.