Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

По пътя надолу тя рискува и зададе на Датка още един въпрос:

— Имаш ли желание да разбереш света?

— Да — отвърна той.

Врай не можеше да си обясни категоричния му отговор. Дали разбира, или просто иска да го разбере, питаше се тя.

Силите, които бяха издигнали Кузинтските планини, бяха нагънали земната повърхност във всички посоки, причинявайки деформации като например преплитането на корените на дърветата, които като изпъкнали от напрежение жили се простираха на повърхността на много мили разстояние от самите планини. Между две такива вулканични разливания растеше редица брасимипи, които от древни времена бяха основна суровина за местната икономика. Сега парцелът представляваше гледка, която извикваше тихо вълнение. Няколко жени се бяха скупчили около разтворените върхове на брасимипите, за да се топлят, и наглеждаха прасетата, докато наблюдаваха работата на мъжете.

Датка показа къде точно бе убит стънджбегът.

Това едва ли бе необходимо. Купчини от кожата му се разстилаха чак нагоре по безлюдния хълм. Самият Аоз Рун разглеждаше внимателно задната му част, а около петите му се бяха образували жълти локвички. Късите крака на огромното туловище, покрити с корава черна козина и тръни, бяха щръкнали нагоре към небето.

Група мъже чакаха до трупа му, разговаряха и се смееха. Гойджа Хин надзираваше робите — и човеци, и фагори, които размахваха секирите. Те разделяха влакнестия труп на късове, които лесно щяха да отнесат долу в селището. Стояха до колене в козина и дървесни части от плътта на стънджбега. Разчленяваха останките, а наоколо летяха големи парчета от трупа му.

Две по-възрастни жени се суетяха наоколо с ведра в ръце и събираха влажните бели черва. По-късно щяха да ги сварят и да извлекат от тях нерафинирана захар. Червата щяха да бъдат използвани за направа на въжета и черги, а плътта — за гориво за нуждите на гилдиите.

От витлообразните остри лапи на стънджбега щяха да извлекат масло, което бе суровина за един наркотик, наричан рънджбел.

По-възрастните жени си разменяха груби закачки с мъжете, които се хилеха, застанали в безгрижни пози в началото на възвишението. Бе необичайно за стънджбезите да рискуват да се приближат до местата, заселени с хора. Зверовете лесно можеха да бъдат убити, а всяка тяхна част бе полезна за крехката икономика на хората. Това животно бе дълго трийсет метра и щеше да послужи на общността да преживее дни наред.

Прасетата тичаха около краката на Врай и квичаха, после мушваха зурли във влакнестите останки. Цели стада се изхранваха долу в брасимипите. Нищо от гигантските дървета не се виждаше на повърхността, освен тежките им гъбовидни листа, галещи земята с извитите си форми. Листата се мърдаха като уши на слон — не от засилилия се вятър, а от полъха топъл въздух, идващ от корените на дърветата.

Секторът включваше дванайсет брасимипи. Дървото рядко растеше поединично. Почвата около всяко се издигаше нагоре и по нея имаше процепи, които показваха, че под земята съществува значително количество растителност. Топлината, издухвана постоянно от дърветата към листата им, даваше възможност на растенията да размразяват ледената земя, така че да оцелеят и в най-мразовитите условия.

Под дебелите листа живееха джасикли. Те се възползваха от уютната топлина и отхранваха плахите си синьо-кафяви цветчета. Врай тъкмо се наведе да откъсне едно от тях и Датка се върна при нея.

— Влизам в дървото — съобщи й той.

Тя прие това като покана да се присъедини към него и така и стори. Един роб влачеше отвътре кожени ведра с трески и ги хвърляше на прасетата. Стърготините от вътрешността на брасимипите са изхранвали прасетата на Ембрудок през тъмните векове.

— Ето кое е привлякло стънджбега — посочи Врай. Чудовищните животни обичаха брасимипи също като прасетата.

Към вътрешността на дървото водеше дървена стълба. Тя последва Датка надолу и за миг очите й се оказаха на едно равнище със земната повърхност. Плътните като кожа листа се развяваха край нея и тя си представи, че потъва в земните недра. Зад гърбовете на прасетата мъжете, облечени в кожи се бяха скупчили около жалките останки на гигантския стънджбег. Над всичко се простираше снежната земя и оловното небе. Врай слезе вътре в дървото.

Топлината, полъхнала в лицето й, я накара да примигне — носеше аромат на гниене, който едновременно я отблъскваше и привличаше. Той извираше от дълбините, корените на брасимипите се забиваха далеч надолу. С възрастта в сърцевината на дървото се зараждаше процес на ферментация, при който се отделяше втвърдяващо се вещество, подобно на кератина. В центъра се образуваше тунел. Той представляваше помпа, която поемаше топлината от долните нива и я изпращаше към листата и подземните клони.