Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Когато майстор Датнил свърши разказа си, смирено седнал до Шей Тал, в стаята влезе Врай на път за горния етаж. Той мило й се усмихна и каза на Шей Тал:

— Не се разделяй с Врай. Знам, че тя е твоят главен чирак и че ти й се доверяваш така, както бих искал аз да се доверя на моя. Нека и тя да чуе онова, което ще кажа.

Той постави дървената кутия на пода пред себе си.

— Донесъл съм да видиш Книгата на майсторите.

Шей Тал имаше такъв вид, сякаш всеки миг щеше да припадне. Знаеше, че ако бъде открит, незабавно щяха да го убият… Представяше си вътрешната борба, през която бе преминал, преди да се реши на тази постъпка. Тя обви шията му с тънките си ръце и го целуна по набръчканото чело.

Врай дойде и коленичи до него, а на лицето й бе изписано необикновено вълнение.

— Да погледнем! — възкликна тя и протегна ръка, забравяйки свенливостта си.

Майсторът я спря, поставяйки ръката си върху нейната.

— Най-напред забележете от какво дърво е направена кутията. Не е раджабарал — шарките са твърде красиви. Вижте и как е гравирана. Забележете нежните метални рамки в ъглите. Нима нашата гилдия на металообработвателите би могла да изработи такова фино нещо днес?

Когато разгледаха подробностите, той отвори кутията. Извади огромен том, подвързан с дебела кожа, с великолепни гравюри.

— Сам съм го правил, майко. Подвързах книгата наново. Само вътре е стара.

Страниците бяха грижливо изписани — често претенциозно — с различни почерци. Датнил Скар ги прелистваше все още с нежелание да им разкрие повече неща. Ала жените ясно виждаха датите, имената, списъците, постъпленията и цифрите.

Той вдигна поглед към лицата им с тъжна усмивка.

— Този том от свой ъгъл представя историята на Ембрудок през изминалите години. Всяка оцеляла гилдия притежава такъв том, мога да се закълна в това.

— Миналото е далеч. Сега се опитваме да погледнем в бъдещето — обади се Врай. — Не искаме да бъдем обвързани с миналото. Искаме да излезем…

Тя нерешително остави изречението да отмре, съжалявайки че във вълнението си бе привлякла вниманието им към себе си. Като погледна лицата на двамата, разбра, че поради възрастта си никога нямаше да се съгласят с нея. Макар целите им да бяха в общи линии едни и същи, съществуваше разлика, която никога нямаше да бъде преодоляна.

— Ключът към бъдещето лежи в миналото — отбеляза Шей Тал с тон, който отхвърляше твърдението на Врай. И преди й беше правила подобни забележки. После се обърна към стареца и рече: — Майстор Датнил, високо оценяваме смелия ти жест да ни допуснеш да погледнем тайната книга. Вероятно някой ден ще можем да я проучим по-подробно. Би ли ни казал колко майстори е имало, откакто се записват събитията?

Той затвори книгата и я напъха в кутията. От старческата му уста се точеха слюнки, а ръцете му трепереха.

— Плъховете знаят историята на Олдорандо… Аз съм в опасност… с тази книга тук. Стар глупак… Чуйте, скъпи мои, могъщ крал, наречен Денис е властвал над целия Кампанлат в древни времена. Той предвиждал, че светът, наричан от ансипиталите Хрм-Брд Идок, ще изгуби топлината си, тъй както водата се разплисква от ведрото, когато го носиш по надолнище. Ето защо е създал нашите гилдии, подчинени на железни правила. Всички производители трябвало да запазят мъдростта през мрачните времена, докато се завърне топлината.

Говореше напевно, сякаш четеше в паметта си.

— Гилдиите оцеляха от времената на добрия крал, макар понякога да липсваха необходимите средства за обработване на кожата. Според документите нашата гилдия по едно време е била ограничена до майстор и чирак, които живеели в отдалечени подземия… Ужасни времена. Ала ние оцеляхме.

Докато майсторът си бършеше устата, Шей Тал го попита за кой период точно става дума.

— Не разбирам всички записки в книгата. Нали знаеш колко са объркани календарите ни. Доколкото можем да разберем според дните, в които живеем сега, новите календари създават значителни обърквания във времето… Ембрудок — моля да ми простиш, боя се, че ти казвам твърде много — не винаги е принадлежал на… хора от нашия вид.

Той поклати глава и нервно огледа стаята, жените чакаха, застинали като фагори, в старата тъмна стая. Той отново заговори:

— Много хора са умрели. Имало е страшна чума, Дебелата смърт са я наричали. Нашествия… Седемте ослепявания… приказки за злочестини. Надяваме се, че настоящият ни Господар — и отново нервен поглед из стаята — ще докаже, че е мъдър като крал Денис. Добрият крал създаде нашите гилдии през една година, наречена 249 преди Надир. Не знам кой е бил Надир. Знам само, че аз — позволявам си да вмъкна този факт — съм шейсет и осмият майстор на гилдията на кожарите. Шейсет и осмият… — той се загледа в Шей Тал с късогледите си очи.