Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

— Чудесно! — възкликна Еймин Лим.

Птиците кацаха на перваза на разкривения прозорец и тя ги хранеше с хляба, който Шей Тал не докосваше.

— Не потъвай в миналото, госпожо — посъветва я Врай. — Така правят старите хора. Гледай напред, гледай навън. Няма никаква полза да разпитваш мъртъвците.

Шей Тал бе толкова отвикнала от спорове, че с труд се овладя да не се скара на главната си ученичка. Погледна я и забеляза почти стресната, че свенливото младо същество бе станало жена. Лицето й бе бледо, със сенки под очите. И Ойре беше същата.

— Защо сте толкова бледи и двете? Да не сте болни?

Врай поклати глава.

— Тази вечер преди зазоряване ще има пълна тъмнина в продължение на цял час. Тогава ще ти покажа с какво се занимаваме двете с Ойре. Докато светът спи, ние работим.

При залеза на Фрейър вечерта беше ясна. Докато младите жени придружаваха Шей Тал към покрива на полуразрушената кула, топлината напусна света. Лъч призрачна светлина се появи от хоризонта, където залязваше Фрейър, и проряза небето, стигайки на половината разстояние до зенита. Имаше малко облаци. Когато очите им свикнаха с тъмнината, звездите над тях блеснаха с всичката си красота. В някои части на небето те бяха сравнително малобройни, в други — сияеха на купчини. Над главите им широка неравна светла ивица пронизваше небето от хоризонт до хоризонт. Звездите бяха гъсти, скупчени една до друга, и от време на време някоя от тях избухваше.

— Това е най-великолепната гледка! — обади се Ойре. — Как мислиш, госпожо?

Шей Тал отвърна:

— В долния свят фесъпсите висят като звезди. Те са душите на мъртвите. Тук виждате душите на неродените. Каквото е горе, такова е и долу.

— Мисля, че трябва да използваме съвършено различен принцип, за да обясним небето — твърдо изрече Врай. — Всички движения в него са правилни. Звездите се въртят около онази светла звезда, която наричаме Полярна.

Тя посочи към една звезда високо над тях.

— За двайсет и пет часа, което е едно денонощие, звездите се завъртват веднъж, като изгряват от изток и залязват на запад също като двамата небесни стражи. Нима това не е доказателство, че са подобни на нашите две слънца, само че са на много по-голямо разстояние оттук?

Младите жени показаха на Шей Тал звездната карта. Там върху пергамент бяха отбелязали относителното положение на звездите. Тя почти не прояви интерес:

— Звездите не могат да ни влияят така, както госите. Какво може да помогне това ваше занимание? По-добре през нощта да спите.

— Небето е живо — въздъхна Врай. — Не е гробница като долния свят. Двете с Ойре стояхме тук и гледахме падащите звезди. Четири светли звезди се движат по-различно от останалите — това са скиталниците, както се пее в старинните песни. Понякога те се връщат по пътя си по небесния свод, а едната се придвижва много бързо. Скоро ще я видим. Мислим, че се намира близо до нас, и я нарекохме Кайдо заради скоростта й.

Шей Тал потри ръце и тревожно се огледа.

— Е, застудя.

— Долу е още по-студено — там, където обитават госите — възрази й Ойре.

— Дръж си езика, млада госпожице. Не си никаква приятелка на академията, щом отклоняваш Врай от истинската й работа.

Лицето й прие изражението на ястреб, излъчваше студенина. Тя бързо се обърна, сякаш да не желаеше да вижда Ойре и Врай, и заслиза надолу, без да обели дума повече.

— О, ще си платя за това — намръщи се Врай. — Отсега нататък трябва да бъда изключително смирена, за да компенсирам днешното си поведение.

— Ти си твърде смирена, Врай, а тя е прекалено надменна. Плюй на академията й. Както повечето хора, и тя се бои от небето. Това е бедата й, независимо дали е магьосница или не. Погажда се с глупачки като Еймин Лим, защото й угаждат. — Тя сграбчи Врай със страстна ярост и започна да изброява глупостите на всички, които познаваше.

— Разстройва ме фактът, че нямахме възможност да я накараме да погледне през телескопа — въздъхна Врай.

Тъкмо телескопът бе причина за огромния интерес на Врай към астрономията. Когато Аоз Рун стана господар и отиде да живее в Голямата кула, Ойре свободно претършува всичките му разпадащи се вещи, складирани в сандъци. Телескопът лъсна между тях, напъхан сред изядени от молците платове, които се разпаднаха още щом ги докосна. Бе просто направен — вероятно от отдавна несъществуващ корпус на стъкларите — и представляваше само една кожена тръба с прикрепени на съответните места две лещи. Ала когато се обърнеше към скитащите се звезди, телескопът получаваше силата да променя възприятията на Врай. Всъщност скиталците представляваха ярки дискове. По това приличаха на двамата небесни стражи, макар да не излъчваха светлина.