Брайън Олдис - Хеликония. Зима

Имаше неколцина с могъща воля на тази планета — воля, способна да подтикне към действие човешките маси. Един такъв властител живееше в Пановал, друг — в сиборналската столица Ашкитош. Но в момента повече ги занимаваше предстоящото стълкновение.

Така че сиборналските заселници в Истуриача се стягаха да издържат на обсадата и току поглеждаха неспокойно на север, за да видят идват ли подкрепления.

И в предните редици, и в тила на пановалските сили цареше бъркотия, с която командващият главен маршал не беше в състояние да се справи. Нямаше как да предотврати дезертьорството на някои части, награбили достатъчно плячка в съсипаните селища. Замениха ги с други от резервите. А артилерията, разположена зад стените на Истуриача, вече започваше да обстрелва вражеските позиции. Взривовете избухваха сред рандонанските войници, дошли от южните земи на Дивашкия континент.

Много народи имаха свои представители в пановалския експедиционен корпус. Свирепи любители на ръкопашните схватки от Кейс, които вървяха, спяха и се биеха рамо до рамо със своите фагори, лишени от рога. Високи мъже с безизразни лица и с полички от Брастърл в подножията на западните Преградни планини. Племена от Мордриат с пъстри амулети, окачени на шиите им. Имаше и силен батальон от Борлдоран, обединеното кралство на Борлиен и Олдорандо — най-могъщият съюзник на Пановал. Все още малцина от войниците бяха с набитото масивно телосложение на хора, заразили се от Дебелата смърт и оцелели.

Борлдоранците бяха преминали високите, ветровити проходи на Кузинтските планини, за да се сражават заедно със съюзниците си. Някои се поболяха и поеха обратния път към дома. Остатъците от първоначалната военна част бяха изтощени от дългата кампания. А сега откриха изведнъж, че достъпът до реката им е препречен от пристигнали по-рано части и не могат да напоят ездитните си животни.

Свадата се разгорещяваше, а наоколо все по-често падаха снаряди, изстреляни от защитниците на Истуриача. Командирът на батальона отиде да се оплаче на главния маршал. Този жизнерадостен и наперен мъж изглеждаше още млад, за да му поверят съдбата на стотици бойци, но като истински офицер си бе пуснал пищни мустаци и се отличаваше с изпъчената си стойка. Името му беше Бандал Ейт Лал.

С него тръгна хубавата му млада жена Торес Лал. Тя беше лекарка и също имаше оплакване, което искаше да изложи пред главния маршал — от лошата хигиена в лагера. Вървеше скромно зад съпруга си, а полите на дрехата й се влачеха по тревата.

Представиха се на часовите пред палатката на командващия. Един адютант излезе с гузен вид.

— Господине, маршалът се чувства не особено добре. Съжалява, че не може да ви приеме, но се надява да ви изслуша някой от следващите дни.

— Някой ден ли?! — възкликна Торес. — Бива ли един войник да си служи с подобен израз на бойното поле?

— Предайте на маршала, че ако продължава в същия дух — сопна се Бандал Ейт Лал, — може да не доживеем дори утрешния ден.

Дръпна ядосано мустаците си и едва не ги изскубна, преди да обърне гръб на адютанта. Жена му го последва към предната линия, където установиха, че и борлдоранците са подложени на обстрел откъм Истуриача. Не само Торес Лал забеляза зловещото присъствие на крилатите мършояди, които вече се събираха над равнината.

Жителите на Кампанлат никога не планираха действията си достатъчно предвидливо, както правеха сиборналците, нито можеха да се похвалят с дисциплината на северняците. Въпреки това походът бе замислен и организиран добре. Офицерите и войниците потеглиха с висок боен дух, въодушевени от справедливата кауза, за която щяха да се бият. Трябваше да изтласкат враговете от своя континент.

Но вече не преливаха от ентусиазъм. Някои бяха довели жени със себе си и сега трескаво се любеха с тях, за да не пропуснат може би последната възможност да се насладят на това удоволствие. Други се напиваха усилено. Офицерите също бяха позагубили желанието си да защитават справедливи каузи. Истуриача не изглеждаше град, който си струваше усилията за превземането му. Не вярваха да намерят там нещо повече от роби, жени с тежки задници и селски сечива.

Командването също не се радваше на особено добро настроение. Главният маршал получи съобщение, че още фагори се спускат от платата на Високия Нктрик, величествената грамада от планински била, за да нахлуят в подножията. Новината предизвика у него тежък пристъп на нервна кашлица.