Винс Флин - Лиценз за убиване

Голям проблем беше и охраната, но тук думата имаха американците. Докато самолетите кръжаха над пистата, колоните от автомобили се подредиха на отредените им места, а най-отпред се строи военен оркестър. По план кралят щеше да тръгне направо към Белия дом, а принц Мухамад и външният министър имаха среща в Държавния департамент. Министърът на търговията отиваше в Кенеди Сентър, където негови домакини щяха да бъдат американският му колега и важни бизнесмени. Полицията на Вашингтон отговаряше за мотоциклетния ескорт, а от Сикрет Сървис бяха събрали агенти от цялото Източно крайбрежие, за да осигурят охраната на чуждестранните величия. Кралят и тримата му полубратя си бяха докарали предварително бронираните лимузини.

По време на дългото пътуване принц Мухамад неведнъж си беше задавал въпроса докъде ли е стигнал убиецът на Абел със задачата. Щеше да е интересно как медиите отразяват случая от американска гледна точка. Също така впечатленията от реакцията по лицата на държавните служители не можеше да се сравни с нищо. Особено на директора на ЦРУ. Мухамад знаеше, че тази жена имаше слабост към Рап и че смъртта му щеше да я засегне лично. Тя си го заслужаваше, задето се бъркаше във вътрешните работи на Саудитска Арабия.

След атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона той научи, че тази проклетница лично е посъветвала президента да се кандидатира за нов мандат. После беше дошла в Саудитска Арабия и беше представила на престолонаследника Абдула доказателства, че саудитските служби за сигурност са осигурявали защита на някои членове на „Ал Кайда“. Пак тя беше декларирала, че американският президент заедно с водачите в Конгреса и Сената смятат, че принц Мухамад бен Рашид не е подходящ да ръководи Министерството на вътрешните работи, на което бяха подчинени службите за сигурност. И даде ултиматум, че ако той не бъде свален от този пост и на негово място не бъде назначен човек, готов да се бори яростно с „Ал Кайда“, саудитско-американските отношения ще охладнеят.

Неговият полубрат отстъпи пред искането им, но за да запази авторитета си пред народа и да продължи да подклажда враждата между принцовете, възложи на Мухамад да оглави важното Министерство на ислямските работи. По отношение на правомощия и власт този пост бледнееше пред предишния, но що се отнасяше до влиянието, нямаше равен на него. Петролът беше кръвта на Саудитска Арабия, а ислямът — нейното сърце. Кралската фамилия не можеше да управлява без подкрепата на духовниците от Мека и Медина. А духовниците от своя страна все по-критично се отнасяха към краля и неговите топли отношения с американците.

Смъртта на Рап, този пълен неверник, щеше да му достави лично удовлетворение, но в стратегически план премахването на американеца щеше да докаже не само на духовниците, а и на членовете на фамилията, че Мухамад бен Рашид е велик защитник на исляма, а не мекушав глупак като краля. Разкритието за участието му в тази акция трябваше да стане много деликатно, и то след определен период от време. Принц Мухамад беше на петдесет и девет години и в добро здраве. Можеше да протака още пет години и бавно да подронва доверието и подкрепата в краля.

Когато настъпеше подходящият момент, мюсюлманските духовници щяха да застанат зад него. Те желаеха да видят Рап мъртъв повече и от него. И щяха да са благодарни, че член на двора на Саудитите най-накрая е вдигнал меч в защита на правата вяра. Засега обаче трябваше внимателно да премисли ходовете си и да се преструва, че харесва американците.

Принц Мухамад бен Рашид излезе от самолета и веднага го огря късното следобедно слънце. Неизкушеното око трудно би го различило от неговия полубрат краля, особено когато носеше слънчеви очила като в момента. И двамата бяха високи метър и осемдесет, с черни мустаци и кози брадички. Това понякога създаваше известно объркване, включително и сега. Група високопоставени личности и фотографи чакаха на червения килим. Принц Мухамад слезе с лека усмивка на лицето, докато един от членовете на протокола на краля смутено сочеше към последния от колоната самолети, който в момента спираше малко по-назад на пистата.

Сред посрещачите беше и генерал от военновъздушните сили. Той не искаше да обиди саудитския външен министър с отсъствието си от това мероприятие. Наслаждавайки се на спектакъла, принц Мухамад слезе по стъпалата и се здрависа с командира на базата. После се впусна в хвалби за изпълнението на военния оркестър, като през цялото време не изпускаше от око служителя по протокола. Човекът направо се разтрепери. Накрая командирът на базата поведе Мухамад по килима към чакащата лимузина.