Винс Флин - Лиценз за убиване

Много уместен въпрос, каза си. Погледна си часовника. Беше й наредил да дойде навреме, а самият той пристигна с трийсетминутно закъснение.

Рос си проправи път до държавния секретар Бърг и я целуна по бузата. След няколко минути забеляза Кенеди и й махна.

Тя се извини пред двамата си събеседници и тръгна към него.

— Госпожо Бърг — Кенеди протегна ръка, — как сте?

— Благодаря, добре, Айрини, а ти?

— Не се оплаквам, благодаря.

Кенеди и държавният секретар често защитаваха противоположни мнения по фундаментални въпроси, но поддържаха добри делови взаимоотношения.

— Не очаквах да те видя тук — каза Рос, правейки се на много забавен.

— Помислих си, че ако не дойда, ще разваля цялото парти — не му остана длъжна Кенеди и се усмихна резервирано.

— Радвам се, че дойде — бързо се намеси държавният секретар. Тя многозначително стисна ръката на Кенеди и одобрително й кимна.

Айрини много добре разбра какво имаше предвид Бърг. Саудитците имаха навика да карат жените да се чувстват неудобно. За арабите от по-старата генерация мястото на жената беше вкъщи, при децата. Неприлично беше да поглеждаш жена в очите или да се обръщаш директно към нея. Това водеше до някои неловки ситуации, когато натоварени с голяма власт жени като Бърг и Кенеди попаднеха на едно място с мъжка саудитска делегация. Но Кенеди виждаше, че нещата значително са се подобрили. Следващото поколение саудитци — образованите в европейски и американски университети — бяха много по-толерантни към жените, поне когато се срещаха с членове на чуждестранни правителства. Но в родината им разделението между половете все още беше закон.

До Бърг се приближи неин сътрудник и я информира, че е пристигнал саудитският министър на външните работи. Тя се извини и изостави Рос и Кенеди, за да посрещне официално госта. Рос хвана Айрини за лакътя и й посочи другия край на залата. Двамата си пробиха път през тълпата, неотлъчно придружавани от бодигардовете на Рос. На нея тази демонстрация на сила й се струваше доста смешна и си отдъхна, когато най-накрая Рос даде на шефа на екипа заповед „свободно“.

Директорът на Националното разузнаване застана с гръб към залата. Джонатан Гордън се появи ненадейно и застана до господаря си. Рос приглади синьо-сребристата си раирана вратовръзка с длан и заканително сложи ръце на хълбоците си. Погледна я, леко наклони глава настрани, сякаш искаше да каже нещо.

Кенеди много добре разбираше какво си е наумил и започна първа:

— Марк, ако става дума за това, което се е случило между теб и Мич…

— Не казвай нищо повече — прекъсна я той. — Случаят е забравен.

Тя хвърли поглед към Гордън, чиято физиономия говореше точно за противното.

— Просто искам да разбереш, че аз не работя така — каза на Рос. — Ако някой от хората ми има проблем с теб, той трябва първо да дойде при мен и да ми го съобщи. Мич действа през главата ми и на мен това не ми е приятно.

Рос помисли върху чутото.

— Знам, че Мич доста пъти е жертвал живота си за тази страна, но много хора се тревожат, че е станал напълно неконтролируем. Само въпрос на време е да извърши нещо, което тотално да компрометира цялото Управление. Никой от нас не иска да се стига дотам.

— Така е.

— Тогава ти предлагам да го държиш по-изкъсо.

Кенеди кимна. Не можеше да му каже, че във Вашингтон не са малко онези, които биха дали мило и драго Рап да бъде пуснат накъдето му видят очите.

— А и този Коулман. Аз не съм вчерашен. Той предвещава неприятности.

Кенеди замълча.

— Ще се старая — продължи Рос — да не се бъркам в ежедневната работа на Управлението. Имам ти голямо доверие, а и досега се справяш прекрасно. Но се притеснявам, че си затваряш очите пред безобразията на Рап. Вече разговарях с президента и той споделя моята загриженост.

Тя нищо не каза, но стомахът й се сви.

— Решихме да го държим под око. Ако Рап не се научи да се подчинява на заповеди и да уважава по-висшестоящите в йерархията, ще се наложи да направим някои промени — каза Рос.

— Говорил си с президента за това? — Кенеди искаше да си изясни добре този въпрос. Един от класическите похвати в задкулисните политически игри във Вашингтон беше да се блъфира с името на президента.

— Да, и той призна, че от известно време е доста загрижен.

Погледна Рос в очите. Дали беше споменал на президента и причината за избухването на Мич? Едва ли. Президентът най-вероятно не знаеше нищо за разследването срещу Скот Коулман и неговата компания. Скот Коулман — човекът, командвал „Тюлен-6“ и награден със Сребърна звезда и Военноморски кръст. Мъжът, който след оттеглянето си от флота беше провел десетки тайни операции, за много от които дори президентът нямаше право да дава разрешението си.