Винс Флин - Лиценз за убиване

— Принц Мухамад не ми прилича на човек, който може да се промени.

Рос ги остави и отиде да поздрави някого.

— Той е заклет уахабит. Думата „промяна“ не фигурира в техния речник — добави Кенеди.

— Това му казвам и аз, но той си мисли, че може да омае всекиго с харизмата си.

Това й беше познато. Най-добрите политици разсъждаваха така. Те искрено вярваха в способността си да убеждават. Тези мъже и жени никога не излизаха от кампании. Във всеки бар, кафене, магазин, където се отбиваха, на всяко игрище за голф и на всяко мероприятие за набиране на средства, което организираха, те се здрависваха, усмихваха се, запомняха много имена и се опитваха да убедят хората, че са добри и че са най-подходящите кандидати. Тези мъже и жени бяха ненадминати в политиката. Готови бяха да правят компромиси и отстъпки, да бъдат гъвкави, за да ги смятат за разумни. На международната сцена обаче те бързо изгряваха и залязваха, потъваха в забрава. Невил Чембърлейн, британският министър-председател в навечерието на Втората световна война, беше най-красноречивият пример за това. Той се беше срещнал с Хитлер, дори го беше разсмял. И беше заключил, че е свестен човек въпреки всичките категорични доказателства за противното, добити от британското разузнаване. Хитлер беше сметнал Чембърлейн за глупак и го беше водил за носа през цялото време — при окупацията на Австрия, нахлуването в Полша, та чак до нападението и превземането на Франция. Някак си фюрерът беше устоял на неустоимия му чар.

След единайсети септември Кенеди си беше имала работа с принц Мухамад. Шефът на резидентурата на ЦРУ в Рияд и неговите британски, френски, германски, израелски и йордански колеги бяха стигнали до един и същи извод. Макар и да не можеха да докажат, че Рашид е финансирал „Ал Кайда“ и други терористични организации, те знаеха, че е дал над двайсет милиона долара за благотворителни организации, тясно свързани с екстремистите. Всички бяха единодушни, че Мухамад изпитва прекалено топли чувства към радикалните ислямисти в Саудитска Арабия, за да ръководи разузнавателните служби на кралството. Лидерите на Америка, Великобритания, Франция и Германия склониха краля да премести своя полубрат на друг министерски пост. Официалната саудитска позиция гласеше, че Мухамад се е примирил с преместването, но от неофициални източници Кенеди беше научила, че не си е тръгнал без бой.

Рос си проправяше път из залата. Принц Мухамад беше решил да пропусне церемонията по посрещането — драстично нарушение на протокола, което нямаше да остане незабелязано. Вместо това се насочи направо към Рос, който още се намираше в центъра на залата. Двамата си стиснаха ръцете — Рос по-ентусиазирано от принца. Бяха горе-долу с един ръст, малко над метър и осемдесет. Рос беше със скъп костюм, ушит по поръчка, а принц Мухамад — с роба, а на главата имаше куфия, украсена с орнаменти. Кенеди с интерес наблюдаваше сцената. Принцът избухна в силен смях. Идеално белите му зъби контрастираха с черната козя брадичка. Принцът потупа събеседника си по рамото и продължи да се усмихва топло. Погледът му се плъзна из залата и за миг се спря на Кенеди.

— Май не си развълнувана много от идването му — каза Гордън.

— Развълнувана? — Тя продължи да наблюдава двамата. — Едва ли в ЦРУ има човек, който би се развълнувал от срещата си с принц Мухамад.

— Не му ли вярваш?

„Що за въпрос?“ — каза си тя.

— Работата ни не е да вярваме, Джонатан, а да шпионираме. — Прекрасно си даваше сметка, че каквото кажеше, щеше да бъде дословно предадено на Рос. Затова подбра следващите си думи много внимателно: — Принц Мухамад не ни е съюзник. Той изцяло подкрепя „Ал Кайда“. Не го забравяй и винаги го помни, колкото и проамерикански да се държи той по време на посещението си. — Погледна го в очите. — Ако шефът не иска да си съсипе политическата кариера, съветвам го да не се сближава много с принц Мухамад.

Рап седна на кушетката за прегледи и погледна гладката си кожа на левия си крак, от средата на бедрото до средата на прасеца. Беше горд, че успя да го избръсне, без да се пореже. В болницата така или иначе щяха да го избръснат, но той не беше много склонен да допуска до себе си непознати хора с остри предмети. Самият факт, че щеше да е под пълна упойка по време на операцията, достатъчно го нервираше. Но колкото и да не му харесваше, знаеше, че друг начин няма. Достатъчно дълго беше отлагал.