Винс Флин - Лиценз за убиване

— Вярно. Съпругът ми ви обожава.

— Всички казват така — сухо констатира Рап.

— Не му обръщайте внимание. Малко е кисел тази сутрин.

— Страхува ли се? — попита сестрата, без да поглежда към него.

— Мисля, че да.

— Гладен съм — обади се Рап.

— Ами тогава да не губим време. Ана, сега ще го заведа в предоперационната, откъдето ще го вземат за операцията. Можете да изчакате във фоайето. Когато свършим, ще дойда и ще ви заведа в реанимацията.

Двамата станаха едновременно. Ана го целуна по устните.

— Обичам те, скъпи. Късмет.

— Аз също те обичам. — Той се обърна и закуца към вратата.

Жена му го последва до коридора и го съпроводи с поглед. Преди да се скрие от погледа й, тя зърна лъсналите му задни части и не се въздържа:

— Имаш хубаво дупе.

Рап поклати глава и се приведе. Ана потисна смеха си и съжали, че не е взела камерата със себе си.

Гулд беше взел пикапа от една борса за коли втора употреба в покрайнините на Анаполис. От онези места, в които предпочитаха да се разплащат в брой. Пикапът беше черен със сива тапицерия. Първоначалната цена беше четири хиляди деветстотин деветдесет и девет долара и деветдесет и девет цента. Както и очакваше, колата беше на доста километри, кърпена тук-там, но иначе беше в добро състояние. Убеди продавача да му я продаде за четири хиляди и петстотин и му плати със стотачки. Единственият проблем възникна, когато онзи го накара да му покаже документ за застраховката.

— Закон на щата Мериленд — оправда се.

Това беше единственото, което Гулд не беше предвидил. За щастие продавачът не искаше да изпусне сделката и написа във формуляра „В процес на изготвяне“, като помоли на Гулд да му прати данните по факса.

След като потегли с пикапа, на няколко километра по пътя откри голям автосервиз. Даде още хиляда и двеста долара за нови гуми, ремъци, филтри, смяна на маслото и нов акумулатор. Продавачът му беше казал, че всичко е наред, но Гулд не се лъжеше лесно. При положение, че беше заложен успехът на грандиозния му план, не биваше да оставя нищо на случайността. Следващата спирка беше магазин за домашни стоки. Оттам купи сгъваема стълба, верига и катинар, комплект инструменти, удължител, два маркуча за високо налягане, пет различни вида залепваща лента, руло прозрачен найлон, работен нож, шест двайсетлитрови туби, две сто и шейсет литрови бутилки за пропан и други полезни неща. Последното място, в което се отби днес, беше магазин за електротехника и електроника, откъдето се сдоби с дистанционен контакт. После се върна в хотела, заключи всички придобивки и прикрепи стълбата с веригата отзад в пикапа.

После се зае да разясни плана на Клаудия. Гневът му към нея заради случилото се по-рано беше смекчен от новината, че ще оперират Мич Рап. От момента, в който научи за това, събитията се развиваха изключително благоприятно. Без да знае, жената на Рап непрекъснато му даваше актуална информация, докато се обаждаше на приятели и роднини и им разказваше подробности за процедурата, на която щеше да се подложи мъжът й. Тя му даде целия график: кога трябва да отидат в болницата и кога очаква да се върнат у дома. Гулд разполагаше най-малко със седем часа да се приготви.

Винаги, когато ставаше дума за тактическото планиране, Клаудия изразяваше несъгласие с него. Този път само го помоли да не убива жената. Тя не беше включена в поръчката. Гулд очакваше подобна молба и поради тази причина беше скрил от Клаудия вестта, че Ана е бременна. Щеше да се постарае да не замесва жената, но нямаше да рискува успеха на мисията само заради нея. Вместо да спори с Клаудия обаче, той й обеща, че жената на Рап ще остане невредима.

Гулд използва повода да изложи ясно правилата на Клаудия. Посъветва я да не излиза от хотела, докато не свърши сутрешният й „ритуал“. Не можеше да си позволи да привлича вниманието към себе си само защото тя повръщаше на всеки половин час. Клаудия се съгласи. Щеше да остане в хотела и да следи движението на колата на Ана, както и да прослушва всеки нов записан разговор. След като уточниха всички детайли на плана, те си събраха багажа. Гулд щеше да тръгне с пикапа рано преди изгрев-слънце, а тя щеше да освободи стаята около обяд, ако колата на Ана още е паркирана пред болницата.

Точно в шест часа Гулд напусна хотела и се отби на една бензиностанция по средата на пътя до къщата на Рап. Беше със сини джинси „Кархарт“, кафяви работни обувки, синьо-сива фланелена риза и бейзболна шапка с емблемата на „Уошингтън Нешънълс“. Не се беше бръснал три дни. Напълни с бензин резервоара, а после и шестте големи туби. Купи си вестник, плати за всичко в брой и си тръгна. На друга бензиностанция, само на няколко пресечки от първата, напълни и сто и шейсет литровите бутилки с пропан.