Винс Флин - Лиценз за убиване

Влезе в паркинга на голям супермаркет и спря на мястото, което си беше избрал предната вечер. Беше 6.22 часа сутринта. Провери проследяващото устройство. Колата на Райли още беше пред къщата. Огледа се и за двайсети път си зададе въпроса: „Ами ако вземат колата на Рап вместо нейната?“ Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Изключи двигателя, влезе в бистрото и си взе силно черно кафе. Върна се след минути и се настани на седалката. По негова преценка нямаше да му се наложи да чака дълго. Зачете се във вестника и се опита да не мисли за това, което му предстоеше. В 6.31 часа устройството изпиука, което означаваше, че колата е потеглила. Гулд си отдъхна. Щеше да е много по-лесно, ако знаеха точно къде се намират Рап и жена му.

Шест минути по-късно синьото беемве прелетя покрай Гулд. Ана караше, а Рап седеше до нея. Той ги съпроводи с поглед безпристрастно, като професионалист. Но вместо да тръгне веднага, остана на мястото си. Ако отидеше прекалено рано в къщата, щеше да предизвика подозрения. Затова спокойно продължи да си пие кафето и да чете вестника. От време на време хвърляше око на проследяващото устройство. В седем без пет колата на Райли спря пред университетската болница „Джордж Вашингтон“. Гулд изчака още петнайсет минути. Напусна паркинга и се насочи към дома на Рап. Километър по-късно той се обади на Клаудия. Тя вдигна след четвъртото позвъняване.

— Альо.

Гулд само дето не си прехапа езика, за да не й се разкрещи да не говори на френски.

— Как се чувстваш? — попита я той напрегнато.

— Не много добре.

— Легни да поспиш. Обаждам се само да ти кажа, че засега всичко върви добре. В момента пътувам натам. В десет ще те информирам за развитието на събитията.

— Добре.

Гулд затвори и стисна волана здраво с двете ръце. Клаудия не беше на себе си. Колкото по-скоро свършеше, толкова по-добре. Дали промяната се дължеше повече на бременността, или на нарушена психика. Беше забелязал първите признаци преди четири месеца. След операция в Украйна тя се напи и го попита дали според него тя ще отиде в ада. Заклет атеист, Луи й отговори, че ад не съществува. Тя поклати глава и му каза, че греши. После се разплака.

Гулд си припомни случилото се и изведнъж всичко му стана ясно. Забременяването е било нейният план да го принуди да се оттеглят. Не се съмняваше, че Клаудия нарочно е спряла да взима противозачатъчните. Търсеше повод да се откаже, а още повече — да накара и него да се откаже. Гулд не споделяше чувството й за вина, но я разбираше. Единственото, което искаше сега, беше да изпълни успешно последната им задача. Нужни му бяха само някакви си седем часа, за да го постигне. Рап му беше поднесен от съдбата на сребърен поднос. Той щеше да е дезориентиран след операцията, инстинктите му нямаше да са същите. Втори път Гулд едва ли щеше да има такъв шанс. Шест милиона долара, ако го направи както трябва. Общо единайсет милиона долара за убийството на един човек. Явно наистина много беше ядосал някого, че да обявят такава награда за главата му. При мисълта за баснословната сума се усмихна. Щяха да живеят където си поискат, при това в лукс и охолство. Само още няколко часа. Съсредоточи се в задачата и остави всички други мисли настрана.

Когато стигна пътя, близо до който се намираше къщата на Рап, той си сложи слънчевите очила „Оукли“ и забави скорост, сякаш търсеше определен адрес. От отбивката до къщата разстоянието беше четири километра. Мина покрай възрастни мъж и жена, които разхождаха кучета, но беше късно да се скрие. Надяваше се никой да не го забележи. Подмина къщата на Рап и стигна до края на пътя, а после обърна и се върна. Колата на Рап я нямаше отпред и Гулд предположи, че е прибрана в гаража.

Той влезе с пикапа на заден ход по алеята и спря на три метра от гаража. Слезе от колата и започна да си слага работни ръкавици, когато иззад ъгъла изтича куче. За част от секундата Гулд замръзна на място. Кучето излая, но не по начина, който Луи беше чувал многократно — преди звярът да скочи и да те захапе за гърлото. Лаят беше по-скоро игрив. Той свали едната ръкавица и коленичи. Протегна ръка и кучето се приближи предпазливо. Подуши го и се приближи още, а Гулд го почеса по врата.

— Май не те бива много като пазач, а?

Кучето само помаха с опашка и го погледна с големите си кафяви очи. Гулд се огледа наоколо. Дали кучето не беше на някой от съседите? Не можеше да си представи толкова послушно и миролюбиво животно да принадлежи на Рап. Между къщите от двете страни на улицата имаше поне петдесет метра, като границите на имотите бяха очертани от дървета и храсти. Листата още не бяха започнали да падат, макар и да бяха сменили цвета си. Провери дали кучето има каишка. Важното беше да продължи да се държи спокойно. Ако някой от съседите се появеше, щеше да му каже, че прави изчисления за новата канализация.