Винс Флин - Лиценз за убиване

Когато потеглиха на път, Рап разкъса с нетърпение опаковката на своя „Биг Мак“. Бързо изяде единия хамбургер и веднага мина на втория.

Ана намръщено отпи от диетичната кола.

— Задръж малко, мили.

Рап продължи да се храни, а тя продължи да кара. Когато завиха по тяхната улица, той се облегна назад и каза:

— Беше много вкусно. Но защо имам чувството, че ще съжалявам, че съм изял хамбургерите?

— Сигурно защото току-що пое количеството си калории за цял ден и достатъчно мазнини, сол и захар до края на седмицата.

Естествено, че беше права.

— И все пак беше много вкусно.

— Определено ще съжаляваш.

Рап погледна пътя отпред. Къщата им се задаваше отляво. По челото и горната му устна изби пот. Стомахът му се сви и той усети леко замайване. Обърна се към Ана и заключи:

— Мисля, че вече съжалявам.

След като напусна къщата, Гулд отиде до Анаполис и захвърли стълбата в една безлюдна улица. Когато излезе на Рива Роуд, избърса дръжките на пропановите бутилки и ги остави зад една бензиностанция. Останалите неща, с изключение на двете туби с бензин, напъха в торба за боклук и я изхвърли в кофата зад един супермаркет. Когато се върна в хотела, беше 10.23 часът. Клаудия вече го чакаше с багажа. Гулд се преоблече в спортния си екип. Огледаха стаята и избърсаха всички повърхности, на които биха могли да останат техни отпечатъци. Когато приключиха, Луи използва електронната система за отписване от хотела, вградена в телевизора, след което напуснаха хотела през страничната врата.

Той отвори задната врата на наетия форд експлорър и извади оттам велосипеда си. Прикрепи го в пикапа и попита Клаудия:

— Имаш ли някакви въпроси?

Тя сякаш искаше да каже нещо, но само поклати глава.

— Тръгвай към Гейлсвил и пообиколи магазините. Вземи си нещо за обяд, ако искаш, но само гледай телефонът ти постоянно да има обхват. Веднага щом стигна на мястото, ще ти се обадя.

Клаудия го докосна по лицето.

— Не се тревожи за мен. Аз повече от теб искам да свършим с това.

Точното тези думи искаше да чуе Гулд.

Хвана Клаудия през кръста.

— Добре. Бъди готова да тръгнеш, ако ми потрябваш. — Луи я целуна по устните и прошепна в ухото й: — Още няколко часа и ще зарежем това завинаги.

Тя обви ръцете си около врата му и го притисна към себе си.

— Обичам те.

— И аз те обичам. — Гулд я прегърна силно. После отвори вратата на колата. — Ще се видим след няколко часа.

Когато за пръв път проследиха жената на Рап, Гулд не забеляза пътеката, но на следващата сутрин тя буквално се разкри пред тях, докато караха велосипедите. Нямаше никакви указателни знаци. Не беше необходимо да казва нищо на Клаудия, тя просто го последва. По всяка вероятност пътеката не беше поддържана — нямаше настилка, само утъпкана пръст. Вървяха по нея близо километър и половина през гората, докато тя се разклони на две. Тази наляво водеше към малък плаж, а дясната се съединяваше с по-широк път, който стигаше до малка затревена самолетна писта и продължаваше нататък. Гулд тръгна по широкия път, докато стигна до асфалтирано шосе и си отбеляза мястото на картата. На връщане в хотела си отбеляза още няколко места, където би могъл да остави колата.

Сега се движеше по същия този път и дотук късметът беше на негова страна. Наоколо нямаше жива душа. В далечината забеляза големия дъб, който беше видял предния ден. Спря пикапа колкото можа по-навътре от шосето. Сложи си раницата и каската и извади колелото. Тъкмо се канеше да се качи на колелото и Джи Пи Есът в раницата изпиука. Свали раницата и погледна екрана на локатора. Колата на Райли отново беше в движение. Закачи локатора на презрамката на раницата и се качи на велосипеда. Целта му беше да заеме позиция, преди те да пристигнат.

Пътят през гората му отне само пет минути. После продължи покрай къщата на Рап още неколкостотин метра и се върна назад. Сигурен беше, че наблизо нямаше никого. Затова когато отново доближи къщата, скочи в движение от колелото и го вдигна с ръка. Внимателно стъпи върху тревата и се шмугна в храстите. Не му се наложи да навлиза надълбоко, за да намери подходящо укритие — само десетина метра. Остави колелото на земята, свали раницата от гърба и извади от нея камуфлажно пончо и деветмилиметров пистолет „Глок“. Завинти заглушител на цевта. В долната част на раницата имаше голям джоб. Отвори ципа и пъхна пистолета със заглушителя навътре. Нарами раницата отново и бръкна с ръка назад, за да види дали може лесно да извади оръжието. Не беше идеалното решение, но ставаше. Извади мобилния си телефон и набра номера на Клаудия. Тя се обади веднага.