Винс Флин - Лиценз за убиване

— Вече са на път — съобщи сухо той.

— Добре. Всичко готово ли е?

— Да.

— Ако ти потрябвам, повикай ме.

— Непременно. Ще се видим скоро. — Той затвори и нагласи телефона на безшумен режим.

Легна на земята и покри себе си и по-голямата част от колелото с камуфлажното пончо. Убитите зелени и кафяви шарки идеално се сливаха с околната растителност. Въздухът беше тежък, скоро щеше да завали. Което беше добре дошло, стига дъждът да не започнеше прекалено рано. Огънят трябваше да унищожи повечето улики. След това дъждът само щеше да му помогне да заличи и малкото оцелели веществени доказателства.

Гулд непрекъснато проверяваше движението на колата на екрана на локатора. Когато те наближиха на три километра от къщата, убиецът изключи устройството и взе дистанционното на контакта. Малкото черно устройство приличаше на дистанционно за автомобил. Гулд внимаваше да не натисне бутона.

Малко по-късно чу двигателя на приближаващата кола. Затвори очи и напрегна слуха си. Сигурно бяха те. Шумът постепенно се усили. Той погледна наляво, но дърветата бяха твърде гъсти и скриваха изцяло пътя. Зачака неподвижно. Търпението беше неотменна част от всяка добре замислена засада. Всичко щеше да трае по-малко от минута. Рап щеше да влезе в къщата и повече никога нямаше да излезе от нея. Никой американец нямаше да разбере, че Луи е бил тук. И макар че щяха да заподозрат нещо гнило, изключено беше да го докажат. Враговете на Рап бяха терористите — мъже, които не се славеха със стил. Защо един терорист ще си прави труда да инсценира атентата все едно че е бил нещастен случай? Ако терористична група трябваше да извърши акцията, членовете й щяха буквално да се натресат в къщата с кола, натъпкана с експлозив, и веднага след това щяха да се обадят на всички медии и официално да поемат отговорност за смъртта на Мич Рап. Колкото и да не им се искаше да признаят, че най-добрият им експерт в борбата с тероризма е загинал при нелеп битов инцидент, американците нямаха друг избор, освен да повярват в тази версия. Щяха да са принудени да повярват, независимо колко силно се съмняваха за случилото се.

Колата се появи отляво. Тогава той за пръв път успя да я зърне. Беемвето забави скорост и зави по пътя към къщата. Гулд зърна за секунда Рап в профил и настръхна. Наложи си да запази спокойствие и да остане неподвижен. Колата спря пред гаража. Гулд се понадигна. Макар че Рап едва ли щеше да погледне в неговата посока, Луи се беше прикрил зад дървото. Първо се отвори вратата от страната на шофьора. Жената на Рап слезе от колата. Гулд я наблюдаваше напълно безпристрастно. За себе си беше намерил оправдание за онова, което щеше да последва след малко. Ана Райли много добре знаеше кой е съпругът й. Смъртта й щеше да бъде, както американците го наричаха, „странична жертва“. Сравнено с мащаба на мисията, подобна загуба беше напълно поносима. Гулд не се съмняваше, че Рап щеше да разсъждава по същия начин, ако бяха разменили ролите си.

Ана забързано отиде отзад и отвори багажника на колата, откъдето извади патерици. Предната врата се отвори и отвътре се появи крак. Гулд леко се напрегна. Рап се хвана здраво за рамката на вратата и сам слезе от колата. Изтича и кучето, което се беше държало толкова дружелюбно с убиеца. Двамата обаче бяха повече заети да се доберат до къщата, отколкото да обръщат внимание на животното. Затова Гулд не можа да разбере дали кучето е тяхно или на съседите. Направи му впечатление, че Рап не изглеждаше никак добре. Вероятно от операцията. Рап направи крачка-две, куцайки на един крак, взе патериците и с тяхна помощ продължи по тротоара. Кучето ги последва. И тримата застанаха с гръб към убиеца. Гулд се изправи, но остана наметнат с пончото. Наведе се ниско и тръгна безшумно към пътя. Наоколо не се чуваха никакви шумове — никакви коли, само песента на няколко скорци.

Стигна до края на дърветата, когато тя пъхна ключа в бравата. Гулд свали пончото и протегна напред ръката с дистанционното. Беше готов да изтича до другата страна на улицата, ако разстоянието се окажеше прекалено голямо. Тя отвори вратата и първа влезе вътре. Рап остана на прага още секунда и после я последва. Гулд натисна бутона, но нищо не последва. Натисна отново и тръгна към къщата. Насочи устройството към гаража. Пак нищо. Беше стигнал до началото на автомобилната алея и се канеше да натисне отново, когато забеляза, че са оставили вратата на колата отворена. Спря се за миг и се сети, че Райли ще се върне да я затвори. Палецът му застина над бутона на дистанционното. Чу в главата си гласа на Клаудия, която го молеше да не наранява жената. Тихо изруга.