Винс Флин - Лиценз за убиване

Докато Рап избухваше бързо, Кенеди беше много сдържана. Тя не одобряваше случилото се. Ядосваше се, че Рос се бърка в толкова деликатни работи и дори я смути признанието му, че е занимал президента с това. Но въпреки всичко запази пълно спокойствие.

Кимна леко на Рос и отвърна.

— Ще поговоря пак с него. — „И с президента“ — каза си.

— Добре. — Той застана от едната й страна, а Гордън от другата.

— Сигурно се чудиш защо те повиках на приема.

— Мина ми подобна мисъл.

— Ключът са саудитците.

Кенеди се обърна към другия край, където ставаше посрещането. Външният министър и неговият многоброен антураж току-що бяха влезли в залата. На нея й беше направило впечатление, че Рос обича да произнася фрази от рода на „ключът са саудитците“. Целта му беше да го попиташ защо, за да може после да те посвети в своята мъдрост. Кенеди, професионален разузнавач от старата школа, умееше много добре да си държи устата затворена и да слуша.

— Не те ли вълнува защо те са ключът?

Тя говореше арабски. Беше прекарала по-голямата част от младостта си в Близкия изток и познаваше саудитската култура — много повече, отколкото Рос можеше да си представи. Любопитно й беше да разбере накъде бие Рос.

— Защо те са ключът и към какво са ключът?

— Много добро уточнение. Те са ключът към разрешението на цялата тази бъркотия.

— Коя бъркотия? — попита Гордън нетърпеливо.

— Цялата бъркотия… Близкият изток, тероризмът, разпространението на радикалния ислям. Те държат ключа към разрешението. Ако успеем да ги накараме да ни се доверят… да видят, че не им желаем злото, значително по-лесно ще предпазим нашата страна от терористични атаки, отколкото само чрез сила.

Изведнъж се изпълни с надежда. Не че Рос ще предложи някакво реалистично решение, а че тя ще може да се запознае с начина му на мислене.

— И какво трябва да направим?

— Проблемът не е в хора като външния министър или краля. Те ни харесват и ни разбират. Знаят, че нямаме намерение да завладяваме страната и културата им. Проблемът е в индивиди като принц Мухамад бен Рашид.

Кенеди забеляза министъра на ислямските работи. Стоеше точно зад външния министър. Напоследък той беше смекчил риториката си, но Кенеди не му вярваше.

— Добре ли го познаваш? — попита я Рос.

Тя можеше да напише реферат за този човек. В момента обаче повече я интересуваше какво мислеше шефът й за Рашид.

— В общи линии. Как предлагаш да подходим към него?

— Пътят към мира минава през техните религиозни водачи, с които той е доста близък. Той е ключът. Лично го поканих да участва в тази делегация. Казах му, че искам да започнем честен и открит диалог за това как нашите велики нации могат да се опознаят по-добре.

Кенеди кимна. Подобни приказки подхождаха повече на служител от Държавния департамент, но не и на директор на Националното разузнаване. От него се очакваше много внимателно да подбира думите си, да събира разузнавателна информация. Не беше негова работа да обсъжда държавната политика с който и да било чужд гражданин, а какво оставаше за човек, заподозрян в подкрепа и финансиране на терористи. Кенеди разбираше необходимостта от взаимодействие със съюзниците. Тя не по-малко искаше да опознае по-добре принц Мухамад бен Рашид, но не и по начина, предложен от Рос. Айрини искаше да го опознае така, както профайлърите от ФБР изучават почерка на серийните убийци.

Този човек беше непоправим фанатик и ако Рос още не го беше разбрал, толкова по-зле за него. В края на краищата той беше главен съветник на президента по въпросите на разузнаването и международния тероризъм. Ако между нея и шефа й съществуваха по-приятелски отношения, тя щеше по-подробно да му обясни защо не може да се вярва на Мухамад бен Рашид, но при сегашните обстоятелства това щеше да е само загуба на време. Рос категорично щеше да откаже да признае, че планът му не е добър и нямаше изобщо да я слуша. По-добре беше да се увери сам след разговора с принца. А същевременно Кенеди трябваше да се погрижи той да не издаде нищо важно на саудитеца и да не развали крехкия баланс, който Вашингтон се стремеше да поддържа във връзките си с Рияд.

— Айрини — Рос погледна към принц Мухамад, — в известен смисъл той е най-влиятелната личност в Саудитска Арабия.

— Допускам, че си прав — неохотно се съгласи тя. — За жалост — промърмори.

Рос беше твърде погълнат от церемонията, за да чуе малкия й коментар, но Джонатан Гордън се усмихна. Кенеди се обърна към него: