Винс Флин - Лиценз за убиване

Макар и случайната среща да не беше желана, всички останали части от плана засега още можеха да се променят. Рап го беше видял, но благодарение на широките дрехи, каската и слънчевите очила Луи успя да се прикрие. Рап му беше задал въпрос, на който той беше принуден да отговори. Но въпреки това всичко горе-долу вървеше нормално. Гулд говореше такъв перфектен английски, че Рап за нищо на света не би разбрал за френския му произход. Но тогава на Клаудия й хрумна да заговори и съсипа всичко.

Качиха се в джипа и през целия път до хотела мълчаха. Клаудия свали седалката си до края и закри очи. Когато стигнаха хотела, влязоха от страничната врата. Тя веднага се отпусна на леглото направо с дрехите. Свали маратонките си, изстена и закри главата си с възглавница.

— Дръпни пердетата, ако обичаш — каза изпод възглавницата.

Той така рязко дръпна, че едва не изкърти корниза.

Тя отвори едното си око.

— За какво си толкова ядосан?

Той спря да крачи из стаята и се вторачи в нея.

— Защо, по дяволите, трябваше да си отваряш устата там?

— Къде там?

— На улицата, пред Рап.

Клаудия свали възглавницата и измърмори нещо.

— Какво си мислеше?

— Беше ми лошо. Дори не разбрах, че е той.

— Даваш ли си сметка какво е заложено на карта? Имаш ли изобщо представа какво направи, като проговори?

— Тук вече преиграваш. Твърде бурно реагираш.

— И още как. Ако се провалим, не мислиш ли, че ще се сети за двойката, която е срещнал рано сутринта? Жената с френския акцент и мъжът, който е бил с нея?

— Той не видя лицата ни.

— И не му беше необходимо. Достатъчно е само да е придобил представа от общия ни външен вид и да предположи, че жената е французойка. Колко са двучленните смесени екипи за този род поръчки? — Впери поглед в нея в очакване на отговор. Но така и не го получи. — За начало, не са никак много. Но добави и факта, че той знае за френския произход на жената. Ще сведе търсенето си до шепа хора.

— Тогава да се откажем. Да си тръгнем и да задържим парите на германеца.

Гулд не можа да реагира веднага. Беше изумен от глупостта й.

— Ти да не си си изгубила ума?

— Тогава да върнем парите. Не ми пука… само ме остави на мира. Не виждаш ли, че в момента не съм в настроение да споря с теб?

— Ама и ти избра най-подходящото време да забременееш.

Тя го изгледа гневно.

— Повярвай ми, и ти имаш пръст в тази работа.

— Защо точно сега? Та ние спим заедно от години и досега не се беше случвало. — Много пъти беше искал да й зададе този въпрос, но се притесняваше от реакцията й.

— Ами случва се, когато не го очакваш — отвърна тя ядосано.

— Глупости. Ти си спряла да взимаш хапчетата, нали?

— Va-t’en. Je ne me sens pas bien.

— Говори на английски — скастри я той.

— Махай се. Не се чувствам добре.

Гулд ядосано стисна зъби. Поколеба се, борейки се с желанието си да повдигне въпроса. Но в крайна сметка реши, че трябва да излезе от стаята, преди да е казал нещо, за което после и двамата щяха да съжаляват. Демонстративно отиде до вратата и грабна едната от раниците. Метна я на рамо и излезе.

Спря на близката бензиностанция и напълни резервоара. Взе си кафе и поничка. Преди да продължи, Гулд провери координатите на миниатюрния предавател, който беше поставил в колата на Ана Райли. Екранът на портативното устройство беше с размери десет на десет сантиметра и не можеше да му даде детайлите като лаптопа на Клаудия, но също щеше да свърши работа. Проверката показа, че жената е тръгнала към града. Най-вероятно отиваше на работа. Той беше поставил три устройства в колата. Първото, под таблото, беше обикновен микрофон. Всичко, което тя казваше, се записваше на цифровия и сканиращ уред в багажника. Тази малка черна кутия също така сканираше най-често използваните от мобилни телефони честоти. Ефективният й обхват на действие беше до трийсет метра. Устройството съдържаше и малък цифров телефон, за да може собственикът да има достъп до него от далечна дистанция. Третият компонент беше самият Джи Пи Ес транспондер, който му даваше възможност да следи местонахождението на колата. Гулд включи слушалката към своя Палм Пайлът и набра номера за свръзка със сканиращото устройство в багажника на Райли. После въведе четирицифрения код и зачака с готов за писане писец. Изпълни още няколко команди и изчака данните да се прехвърлят от скенера към неговия портативен компютър. Според кода на файла записаният разговор беше дълъг шестнайсет минути и осемнайсет секунди. Веднага щом информацията се прехвърли, той изтри записа върху самия скенер и прекъсна връзката. Скенерът в багажника на Райли можеше да побере до пет часа цифрово компресиран телефонен разговор. Гулд отвори аудиофайла на своя Палм Пайлът и кликна с писеца върху иконата за възпроизвеждане. Първият разговор беше от предната вечер. Той го превъртя напред, като внимаваше да не пропусне някоя важна част. Осем минути и трийсет и седем секунди по-късно тя се беше обадила на приятелката си Лиз. Попита я как е кръщелникът й и подхвана разговор за бебетата. Гулд го превъртя. По-късно щеше да прослуша целия запис, но сега искаше да чуе само дали е говорила с Рап.