Винс Флин - Лиценз за убиване

— Все същите тъпотии. Имам няколко срещи в Ленгли и една работа, която трябва да свърша довечера… но още не е сигурно. — Познавайки добре репортерския нюх на жена си, той си каза, че бързо трябва да й зададе въпрос, преди тя да е изстреляла някой към него. — А ти? Как си планирала деня си?

— Сутринта ми е свободна. — Тя отметна коса назад, погледна го с прелъстителните си смарагдови очи и се усмихна. После тръгна към него, разхлабвайки колана на халата. Рап не помръдна. Мозъкът му се мъчеше да разреши дилемата „болка или удоволствие“. Ана допря тялото си до неговото и го приклещи към кухненския плот. Обви ръце около врата му и го целуна по ухото.

— Защо не се качим горе да се позабавляваме? Бременността само ме прави по-страстна.

В първия момент Рап се поддаде на онази част от него, която копнееше за удоволствия, но след това отново се обади болката. Коляното много го болеше. Затова само се усмихна виновно и я отблъсна леко.

— Няма да имам време. Трябва да си взема душ и да тръгвам.

Ана отстъпи и завърза халата си.

— Ти си лъжец, Мичъл. — Усмихна се и го попита: — Да се обадя ли на лекар или ти сам ще го сториш?

— Аз ще се погрижа.

— Не, пак ще ме излъжеш. Ще се обадя на Лиз. Тя и Майкъл познават най-добрия ортопед в града. — Вдигна слушалката. — За сутринта или за обяд да се уговоря?

Рап погледна коляното си. Започваше да се подува.

— Най-добре ще е, ако може да ме прегледа още тази сутрин.

Гулд свали предното колело на планинския велосипед и отвори багажника на форд експлоръра. Клаудия седеше на една пейка наблизо и се бореше с поредния пристъп на гадене. Гулд си погледна часовника. Беше седем и половина сутринта и планът им се беше провалил. Погледна ядосано към Клаудия. Подобен гняв обикновено изпитваше към хората, които го заплашваха. Намираха се в градския парк и наоколо нямаше жива душа, но въпреки това тук не беше мястото да водят този разговор. Заради нейното неразположение вече бяха привлекли твърде много внимание.

Вдигна велосипеда й и освободи предното колело. Беше купил двата велосипеда предната вечер в един от многобройните магазини за спортни стоки, близо до хотела, който откриха в Боуи, един от крайните райони на окръг Колумбия. Близо до къщата на Рап имаше няколко мотела, но те не им предлагаха достатъчно анонимност. Рап сигурно вече се беше обадил да провери дали не са отседнали двама души, отговарящи на описанието на тези, които беше видял. По всичко личеше, че е много предпазлив. Не беше лесно да уплашиш Гулд или да го изкараш от нерви, но при срещата му с Рап го побиха ледени тръпки. Подобно чувство беше изпитвал само когато неговият отряд легионери в Руанда беше обкръжен от тълпа разярени членове на племето хуту, размахващи мачете. Рап беше на собствена територия, на не повече от километър от къщата си. Гулд очакваше да го завари със свален гард, но очевидно дълбоко се заблуждаваше. Дори не го забеляза как се приближи до тях. В това време Луи държеше Клаудия, докато тя повръщаше. Тя се почувства зле, когато наближиха дома на Рап, но първата вълна премина и те продължиха. Стигнаха до къщата и обърнаха обратно към хотела. Така го бяха планирали — Гулд искаше само да опознае терена и да се увери окончателно, че е на прав път. Искаше и да проучи каква е възможността убийството да изглежда като нещастен случай. Германецът предлагаше един милион долара повече и макар че Гулд не беше склонен да поема допълнителен риск, идеята си заслужаваше. Клаудия внезапно спря на около километър след къщата на Рап и започна да повръща. В този момент Гулд още беше спокоен. И двете коли на семейство Рап бяха паркирани пред къщата, а и още нямаше седем часът сутринта. Щеше да й мине до няколко минути и щяха да продължат по пътя си. Никой нямаше да забележи, че са идвали. Така си мислеше Гулд.

Той изобщо не очакваше да се изправи лице в лице с мишената. Но по едно време чу шум зад гърба си и се обърна. Пред него стоеше самият Мич Рап. Беше се промъкнал доста близо, твърде близо, и то без да знае изобщо за присъствието на Гулд. А трябваше да е точно обратното. Добре поне, че слънчевите очила не позволиха да види очите му. Очите си оставаха онзи елемент от лицето, който най-трудно се прикриваше или променяше. Скрит зад тъмните стъкла, Гулд с повишен интерес проследи всяко движение на Рап. Видя как американецът държеше в готовност лявата си ръка точно над чантичката на кръста му. Нямаше никакви съмнения какво държеше Рап в тази чантичка. Както и не се съмняваше, че той можеше да извади пистолета и да стреля само за част от секундата — време, за което повечето хора едва биха се опомнили. Гулд също така беше уверен, че той щеше да порази целта си безпогрешно.