Винс Флин - Лиценз за убиване

Той превключи на скорост и излезе на Анаполис Роуд. Нейната кола се качи на магистралата „Блу Стар Мемориъл“ и се насочи на юг. Планът му беше днес да се посвети изцяло на опознаването на района. Когато живееше в Щатите, той беше изкарал известно време в Анаполис и Балтимор. Беше се разхождал и два пъти из Чесапийк. Първия път още като ученик, а втория и сега помнеше, сякаш беше вчера. Приятел на баща му ги беше поканил на разходка с неговата яхта. Сестрите и майка му си останаха вкъщи. Гулд си спомняше случката добре, защото участваха в регата и много се вълнуваше. Времето беше идеално — топло и слънчево, но със силен вятър.

Той обаче не беше ходил никога в района, където живееше Рап — на юг край Анаполис. Искаше да се увери с очите си, че показаното на картата наистина съществува. В страна като тази това не беше проблем, но в някои адски места из Третия свят, където беше служил, много трудно можеше да се намери добра карта. Добра или лоша, картата си оставаше само лист хартия. Двуизмерно изображение на реалния терен. Човек можеше да направи справка за имената на улиците, но за да придобие реална представа за мястото, трябваше да го види с очите си. Картите, с изключение на най-добре изработените, не показваха тесните пътечки в гората, храстите и посоката на вятъра. А трябваше да се вземе предвид и смяната на сезоните. Мястото, което беше идеално за през лятото, можеше да се окаже безполезно през зимата. Всички тези неща трябваше да се обмислят и проверят много внимателно. Особено щом си имаше работа с човек като Мич Рап. В ситуация като тази от разузнаването имаше полза само ако жертвата не знаеше, че я наблюдават. Тактическото разузнаване в много отношения беше най-трудният аспект от работата на Гулд. Тренировките и планирането също бяха важни, но при тях контролът и внасянето на промени ставаха по-лесно. Разузнаването неминуемо означаваше да се изложи на риска да бъде забелязан.

Гулд продължи на юг още около пет минути и зави на изток. В този час повечето коли се движеха на запад и трафикът в неговата посока не беше много натоварен. В същото време продължи да прослушва записите, като си мислеше за последните събития. Как изведнъж ситуацията се беше обърнала на сто и осемдесет градуса. До тази сутрин всичко вървеше съвсем гладко. Нямаха проблеми с проникването в района, прехвърлиха необезпокоявано всичките си пари в банкови сметки, трудни за проследяване, проследиха Райли до дома й без инциденти. И тогава съдбата ги изправи лице в лице с Рап, а Клаудия за нещастие отвори устата си. Това бяха мислите на Гулд, когато нещо в разговора привлече вниманието му. Почти не следеше онова, което чуваше в слушалката, тъй като беше ядосан от Клаудия. Сигурен беше, че тя нарочно е забременяла. И докато оплакваше неочаквания обрат, късметът отново му се усмихна. Ана Райли беше говорила с приятелката си само преди час. Следващият разговор проведе с лекар, при когото насрочи час за преглед на Рап. Хирург-ортопед. После лекарят се беше обадил, за да чуе Рап. Искаше пациентът да му обясни накратко проблема си. С две думи, Рап почти не можеше да свива лявото си коляно. Лекарят го посъветва, ако може да отиде веднага да го прегледа. Щяха да му направят скенер и да видят дали се нуждае от операция.

Гулд отби отстрани на пътя и провери картата. Сети се, че сутринта Рап наистина накуцваше. „Операция? — каза си той. — Наистина ли ми се падна такъв късмет?“ Ако Рап легнеше под ножа, след това щеше да лежи обездвижен за известно време и задачата на Гулд значително се улесняваше. Отново излезе на пътя и изчака да мине камионът-цистерна, за да се включи след него. Умът му веднага заработи трескаво, търсейки възможности смъртта на Рап да изглежда като нещастен случай. Предвид колите, които те караха, щеше да е трудно да се инсценира автомобилна катастрофа. Достатъчно беше, че винаги си слагаха коланите. Щяха да оцелеят във всеки един сблъсък, организиран от Гулд.

На неколкостотин метра отпред един камион сви от пътя. Убиецът почти го отмина, без да му обръща внимание. Когато обаче спря пред знак „Стоп“, той погледна наляво и забеляза, че камионът е паркирал на автомобилната алея, водеща към частен дом. Шофьорът беше излязъл от кабината и развиваше маркуч към сребрист резервоар-цистерна до къщата. Гулд успя да прочете надписа на вратата на камиона. „Доставки на пропан — Чесапийк“. Отдолу беше изписан телефонен номер и адрес. Той ги запомни и продължи. Спомни си смътно нещо, което беше чул преди години, но което беше пряко свързано с видяното. Природният газ нямаше миризма. Опита се да си припомни как изглежда къщата на Рап, но не беше съвсем сигурен в детайлите. Все пак това беше една допълнителна възможност. Как иначе отопляваха домовете си в този откъснат от града район? Когато пак минеше покрай къщата на Рап, непременно щеше да провери. Милионът в повече нямаше да му дойде зле. И ако изпълнеше всичко прецизно, на ЦРУ изобщо нямаше да му хрумне да търси точно него. Естествено, щяха да заподозрат нещо гнило, но без категорични доказателства всичко щеше да се сведе само до догадки.