Винс Флин - Лиценз за убиване

— Наред ли е всичко? — попита Рап. Той продължи да се движи, полагайки усилия да скрие болката в коляното. Лявата му ръка остана точно над чантичката с пистолета. Веднага прецени, че мъжът е в добра кондиция.

— Бременна е — отвърна непознатият. — Има сутрешно гадене.

Рап леко кимна, но замълча. Не беше излязъл, за да води разговори с минувачите. Огледа мъжа, после и спътничката му. Мъжът също носеше чантичка, но я беше извъртял отзад на кръста. В него имаше нещо странно. Стройно и мускулесто тяло на атлет. Широки рамене, тънка талия, добре развити крака. Всичките части на тялото му бяха в хармония. Рап беше работил с подобни хора преди. Мислите му се върнаха към предупреждението, пристигнало тези дни от Йордания. За главата му беше обявена награда. Но веднага се сети за новия директор на Националното разузнаване Марк Рос. Наистина ли този човек беше толкова глупав, че да изпрати хора да го следят?

От предположението, че Рос е решил да отвърне на удара, кръвта му кипна. Спря се точно срещу тях двамата, от другата страна на пътя. Оръжието беше готово за стрелба.

— Да ви помогна ли с нещо? — попита дружелюбно.

— Не, благодаря — почти моментално отвърна мъжът. Той крадешком погледна Рап и после отново се обърна към жената.

— Сигурни ли сте?

— Да, ще й мине след минута.

— Наблизо ли живеете? — Рап внимателно наблюдаваше всяко движение на непознатия. Нямаше да е лошо да свали очилата, за да вижда очите му.

— Не — отвърна мъжът. — Само се разхождаме.

— Аз живея наблизо. Мога да се върна за колата и да ви закарам до някъде.

— Не… не… благодаря ви, тя ще се оправи.

— Къде сте отседнали?

След кратко колебание мъжът каза:

— Не много далеч оттук. В един малък хотел нагоре по пътя.

И сякаш се бяха наговорили, жената се изправи и си избърса устата. Изплакна си устата с вода и заговори:

— Какво ли не правим за мъжете!

Рап се усмихна. Тя говореше с лек френски акцент. Доста добра артистка беше, ако наистина се преструваше. Кожата й беше придобила бледозеленикав оттенък. Не, тези не работеха за Рос.

— Дано се оправите по-скоро — пожела им Рап и продължи по пътя си. Болката в коляното му се усилваше с всяка следваща крачка. Май той повече се нуждаеше някой да го закара с колата. Погледна назад. Непознатият явно не го очакваше и бързо извърна глава настрани. Сигурно беше чел за него преди няколко години, когато се беше превърнал в медиен герой. Двамата се качиха на велосипедите и потеглиха в обратната посока.

Когато стигна до къщата, вече не беше в състояние нито да свива, нито да изправя коляното си. Извади ключа от чантичката си и се огледа. Пъхна ключа и отключи. Беше направил вратата да се отваря навън вместо навътре. Външните врати на къщата заедно с рамките бяха изработени от стомана, облицована с дърво. Ако някой се опиташе да ги разбие, доста щеше да се озори. Всичките прозорци на първия етаж бяха с бронирани стъкла. Това беше първата му отбранителна линия. Тя му позволяваше нощно време да се отпусне и да спи спокойно. Къщата беше напълно безопасна.

Влезе в антрето и Шърли веднага дотича, въртейки опашка. Той я погали по главата и изключи алармата. След като заключи, отново включи алармата и докуца до кухнята, където жена му седеше по халат, четеше „Поуст“ и пиеше кафе.

Ана забеляза необичайно измъчената му физиономия и веднага остави вестника.

— Какво има?

— Нищо. — Рап само поклати глава и продължи към мивката.

— Да, като те гледам, всичко е наред.

Рап се хвана за мивката с едната ръка и си наля чаша вода.

— Коляното ми. Малко се е схванало… това е.

Ана остави чашата на масата.

— Малко се е схванало? Скъпи, не забравяй с кого говориш? Изглеждаш по-зле, отколкото когато те простреляха в задника.

Рап отпи няколко глътки от водата и отвори чекмеджето до мивката за още болкоуспокояващо.

— Да, ама ти ме видя два дни след като ме бяха ранили. Трябваше да ме видиш как се търкалях в пръстта и пищях като момиче.

Нещо я караше да се съмнява, че е изневерил на мъжкарското си поведение.

— Добър опит, но несполучлив. А сега ми кажи какво му е на коляното ти.

— Нищо му няма. — Започна да се бори с капачката на лекарството и едва не разкъса опаковката. — Малко се е схванало. Няколко таблетки и малко лед ще са ми достатъчни.

Ана скръсти ръце, подчертавайки пищните си форми. Погледа го секунда-две и го попита:

— Какъв ти е планът за днес?

Рап все пак успя да отвори капачката и глътна три таблетки.