Винс Флин - Лиценз за убиване

По-късно я изненада, като сподели, че е обмислял вариант, подобен на предложения от германеца. Той предполагаше, че ЦРУ ще си постави като първостепенна цел да хване виновниците за убийството на Рап. Ако успееха да го направят така, че да изглежда като катастрофа или нещастен случай, Луи и Клаудия можеха да се оттеглят от бизнеса, без да изпитват страх до края на живота си. Идеята беше страхотна, но осъществяването й беше трудно. Отдавна бяха отминали дните на инсценираните автомобилни катастрофи. В края на краищата се намираха в Америка, където въздушните възглавници в колите се бяха превърнали в нещо обичайно. Гулд я инструктира да поддържа гъвкава тактика. Ако възникнеше възможност за действие, щяха да го обсъдят с Абел. В противен случай Луи щеше да го застреля с пушка със заглушител от безопасна дистанция.

В пет часа си поръчаха вечеря. Храната пристигна в пет и половина. Луи с голям апетит изяде калифорнийския си бургер с пържени картофи. Клаудия хапна салата и хляб. Тя се чувстваше добре, но не искаше да рискува. Тя пи вода, а той — вода и кафе. Луи се тревожеше за нея, но не й каза нищо. Надяваше се сутрешното й гадене да е отминало, но се съмняваше в това. В шест часа гледаха местните новини и почистиха стаята, като избърсаха всички повърхности, върху които можеше да са останали техни отпечатъци. Нямаха никакви причини да се опасяват, че са ги проследили или че ще ги открият веднага щом изпълнят задачата. Но те бяха перфекционисти. Изнесоха празните съдове в коридора и Клаудия се обади да ги приберат. В шест и половина седнаха на леглото и гледаха началото на вечерните новини на Ен Би Си. Жената на Рап се включи на живо още в първите пет минути. Стоеше на същото място, на което я бяха гледали сутринта. И носеше същия костюм. Говори около десет секунди и пуснаха някакви кадри. После тя отговори на въпрос на водещия и пуснаха рекламите. Гулд стана и изгаси телевизора. Всеки от тях взе по една чанта. Останалият багаж вече беше натоварен в новата кола под наем. Бяха платили за още една нощ и в зависимост от това как щяха да се развият събитията, можеше да им се наложи да преспят отново тук.

Отне им шест минути да напуснат хотела и да стигнат до колата. Когато потеглиха от паркинга, Клаудия вече беше включила Джи Пи Ес устройството към лаптопа. Изчака няколко секунди да се зареди програмата и на екрана да се покаже картата на улиците. В момента точността беше сведена до район с площ около три квадратни километра, но тя можеше да я стесни наполовина или да получи картина на цяла Северна Америка в миниатюра. Не знаеха къде живеят Рап и жена му. В секретния доклад беше посочена пощенска кутия във Вашингтон, а последният известен адрес на Райли беше в Джорджтаун.

Гулд спря експлоръра на Деветнайсета улица и зачака. Паркингът, в който беше открил беемвето, се намираше на две пресечки оттук. Не им се наложи да чакат дълго. Клаудия съобщи, че обектът се е раздвижил. Луи изслуша търпеливо в каква посока е потеглила Ана Райли. Той не трябваше да гледа картата, защото на практика я беше запаметил. Улица X беше еднопосочна и водеше на изток.

— Колата се движи на север по Седемнайсета улица. — Клаудия се беше вгледала напрегнато в екрана. — Пресече… не, забрави. Току-що зави на изток, по X.

Луи превключи на скорост. Даде мигач и плавно се включи в движението. Продължиха на изток, докато не стигнаха Ню Йорк Авеню. Светофарът светна червено и трябваше да чакат почти цяла минута. Клаудия постоянно му даваше актуална информация за местонахождението на обекта. Колата се движеше по Ню Йорк Авеню, посока североизток. Луи запази спокойствие, но искаше поне да хвърли едно око и да се увери, че зад волана на колата наистина е жената на Рап. Заради светофарите обаче тя взе преднина от километър и половина и тази преднина се запази, докато не излязоха от Окръга. Ню Йорк Авеню премина в широка магистрала с три платна.

Гулд даде газ и започна да изпреварва колите. Караше, без да рискува, но постепенно скъсяваше дистанцията. Ню Йорк Авеню се разклоняваше в магистрала „Джон Хансън“ и шосе №50. Когато стигнаха околовръстното, колата вече влезе в полезрението им. Но тъй като навън се смрачаваше, не можеха да различат предмет на разстояние повече от сто метра. Минаха по междущатско шосе №459 и Гулд скъси още повече дистанцията. На кръстовището с Лотсфорд Виста Роуд той мина покрай нея. Беше седем и половина и движението беше намаляло. И двамата с Клаудия бяха единодушни, че е тя. Райли говореше по мобилния телефон и лицето й почти беше скрито, но тя погледна към тях, тъй като вероятно мислеше да смени лентата.