Винс Флин - Лиценз за убиване

Продължи да се преструва, че чете вестника, докато в същото време държеше под око предната част на хотела за някакви необичайни действия. Извади мобилния си телефон, който беше купил с фалшива кредитна карта след кацането си на летището. Телефонът се продаваше в комплект със СИМ-карта с двеста и петдесет предплатени минути разговор. Той набра номера на хотела и вдигна сгънатия вестник пред лицето си. Отговори му женски глас, първо на френски, а после и на английски, и го попита с кого иска да го свърже.

— Ще отседна във вашия хотел и искам да проверя дали е пристигнала пратката ми — каза на английски.

— Момент, сър — отвърна жената. — Ще ви прехвърля на портиера.

Гулд надникна над вестника. Телефонът на портиера зазвъня. Мъжът вдигна слушалката.

— Добро утро. С какво мога да ви помогна?

— Ало — изрече убиецът с американски акцент. — Тази сутрин ще отседна в хотела и очаквам да пристигне важна пратка с „Федерал Експрес“. Бихте ли проверили дали е пристигнала?

— Разбира се, сър. Как се казвате?

— Джонсън… Майк Джонсън. Трябва да е голям кашон.

— Един момент.

Портиерът остави слушалката и вдигна кутиите от кашона, който беше най-отдолу. Наведе се, прочете името на етикета и се върна на телефона.

— Тук е, сър.

— Чудесно. Бихте ли го пратили в моята стая и ще ви дам десет долара бакшиш. Пишете го на сметката ми.

— Непременно, сър… благодаря ви. Още сега ще наредя да го качат в стаята ви.

— Благодаря. — Затвори и продължи да наблюдава портиера, който отиде на рецепцията. От мястото си можа да чуе само откъслечно разговора с жената. Тя каза, че господинът още не се е регистрирал, после провери в компютъра и даде номера на стаята на портиера. Той си го записа и се върна на мястото си.

Гулд прибра вестника и стана. Разходи се из фоайето и се доближи до портиера.

— Простете, случайно да имате прогнозата за времето за тази седмица? — попита го той на френски.

— Разбира се, сър. — Портиерът взе мишката на компютъра и кликна с нея няколко пъти. Някъде под гишето му затрака принтер. Когато портиерът се наведе да вземе разпечатката, Гулд крадешком прочете номера на стаята, записан на листа хартия.

— Ето заповядайте, сър. — Мъжът му подаде разпечатката.

— Благодаря ви.

Гулд се обърна и тръгна към асансьорите. Зад гърба си чу как портиерът повика пиколото. Качи се на асансьора до шестия етаж и си отбеляза къде е стаята на господин Джонсън, докато вървеше към своята.

Всичко беше планирано съвсем прецизно. Гостите, които отсядаха в хотела рано сутрин, обикновено получаваха стаите, които първи биваха освободени от предишните обитатели и почистени от персонала. И тъй като чистенето ставаше от екипи, по правило се почистваше целият етаж и тогава екипът минаваше към следващия.

Гулд влезе в стаята си. Куфарът му го чакаше до широкото двуместно легло. Той го отвори и извади оттам електронния си секретар „Палм Пайлът“, къс кабел и магнитна карта. Съедини ги и изчака да чуе как пиколото оставя кашона и си тръгва. Така и стана. Пиколото дойде бързо и си тръгна само след броени секунди. Гулд отвори тихо вратата и съпроводи с поглед служителя, докато се скри от погледа му. Когато чу, че асансьорът пристигна и пиколото се качи в него, убиецът излезе в коридора и бързо отиде до вратата, която беше през няколко от неговата. Пъхна магнитната карта в процепа и изчака да светне зелената лампичка. После грабна кашона и бързо го занесе в стаята си.

Натисна силно с химикалката тиксото, с което беше облепен кашонът, и го разряза. Отвори го и бръкна в стиропорените топчета, докато не напипа чантата. Извади я, разкопча ципа и огледа съдържанието й, за да се увери, че всичко е на мястото си. После извади найлонова торба за боклук от куфара си и прибра в нея стиропора. След това намачка и накъса кашона, скъса етикета и заедно с торбата ги занесе в стаята на обслужващия персонал, където ги сложи при другите торби с боклук.

Върна се в стаята си, взе си душ, обръсна се и подреди всичко на леглото. Отляво беше старата му самоличност, отдясно — новата. По средата лежаха двайсет и пет хиляди долара. Два пъти провери всички документи, според които той беше Молиер, и ги прибра в кафяв плик. Първата му работа, преди да стигне границата, беше да изгори плика. Гулд опакова отново всичките си принадлежности и ги подреди до вратата. След като разбърка леглото, за да изглежда все едно е спал в него, остави ключа от стаята на тоалетката и напусна хотела от страничния изход. Ако не възникнеха непредвидени обстоятелства, привечер щеше да е в Америка.