Винс Флин - Лиценз за убиване

Казаното имаше смисъл.

— Ами нисичкият, дето работи за него?

— Джонатан Гордън.

— Да, същият.

— Той е особен случай. Рос има малко сприхав характер, но гледа да не го показва много. Просто избухва пред Гордън и стоварва гнева си върху него. С това свършва всичко. Гордън е свикнал да го търпи и от време на време може да му каже, че това или онова не е много добра идея.

— Значи Рос е сприхав?

Смол кимна.

— Много. Но никога не се изпуска пред хората. Винаги е зад затворени врати.

— Къде е той сега?

— Горе в кабинета си с Гордън.

— Добре, да вървим тогава.

Двамата прекосиха фоайето. Смол му направи знак първо да мине през металния детектор. И при двамата се задейства алармата, но те не й обърнаха внимание. Качиха се в асансьора и тръгнаха нагоре.

— Искаш ли един съвет от мен? — каза Рап.

— Разбира се.

— На Рос няма да му хареса, че съм дошъл без предупреждение.

— Мислих за това.

— Кажи му истината. Кажи му, че Уорч те е извикал и ти е съобщил, че имам да обсъдя нещо много важно с директора. Искам всичко да мине колкото се може по-тихо. Ако Рос не е доволен, може да се обади на Джак. Джак и президентът са много близки и на него няма да му се случи нищо. А ако Рос реши да стигне чак до президента, аз с удоволствие ще си поговоря с него.

— Става.

Асансьорът спря и вратите се отвориха. Двама мъже, малко по-ниски от Смол, стояха на пост отдясно. Той им кимна, а и те вече бяха предупредени за пристигането им. Смол поведе посетителя през приемната и после към чакалнята на кабинета, където на бюра с телефони седяха две секретарки и пишеха на компютри. Агентът набързо се представи на едната от тях, а Рап продължи направо към вратата. По-възрастната се надигна.

— Извинете, но директорът има среща.

— Няма значение — отвърна Рап, без да се обръща. Той чу как Смол й обясни, че Рап е от ЦРУ. — Ние сме стари приятели — добави и отвори вратата. Влезе в кабинета и бързо затвори след себе си.

Директор Рос седеше начело на овална конферентна маса, разположена вляво от Рап и срещу масивно дъбово бюро. Кабинетът не беше много голям. Може би една пета от този на Кенеди. Не блестеше с лукс. Мич беше сигурен, че това направо изкарва от нерви директора на Националното разузнаване.

Рос леко извъртя главата си към него със застинало изражение на лицето и свъси вежди. Беше с бяла риза с френски ръкавели и червена вратовръзка. Изглеждаше много властен и важен. Другите трима души на масата бяха с костюми.

Рап моментално се приближи до масата.

— Не ставайте. — Нарочно употреби същите думи като Рос преди няколко дни, когато прекъсна срещата им в кабинета на Кенеди. — Просто минавах наблизо и реших да се отбия.

Директорът се изправи. Той беше от онези, които обичаха да говорят със събеседниците си очи в очи. На лицето му се появи лека усмивка, но беше ясно, че е подразнен от неканения гост.

Рап сграбчи здраво ръката му с престорен ентусиазъм. Вместо да погледне Рос в очите, той се обърна към Гордън и се подпря с другата си ръка на рамото на човека, седнал пред него. Беше решил да имитира нахлуването на Рос в кабинета на Кенеди.

— Джонатан… радвам се да те видя отново. — Пусна ръката на Рос и погледна към останалите двама, които не познаваше. Преди да се представи, нещо на масата привлече вниманието му. Спря се и се вгледа в увеличената едрозърнеста черно-бяла фотография. Кръвното му веднага се вдигна. Никой не помръдна.

— Вие май сте се побъркали. — Протегна се и взе снимката.

На нея беше заснет един склад. Рап беше ходил там много пъти. Пред сградата беше паркиран голям форд екскържън, а до него стоеше русокос мъж. Мъжът беше Скот Коулман. Рап почервеня от гняв. Мъжът, седнал пред него, започна бързо да събира нещата от масата. Той го хвана здраво за рамото.

— Не пипайте нищо. — Върна фотографията на масата. Пусна мъжа, хвана облегалката с две ръце и го отмести заедно със стола от масата. Тези хора бяха анонимни. Чисто и просто помагачи. Те не бяха виновни. Като се обърна към другия непознат, Рап каза:

— Вие двамата бихте ли ни извинили за минута?

Мъжете станаха и излязоха мълчаливо. Масивната врата се затвори с глух звук. Гордън остана седнал и в интерес на истината успя да запази самообладание. За разлика от директор Рос.

— И какво, по дяволите, си мислиш, че правиш в момента? — ядосано извика.

— Прекратявам стажа ти на този пост, преди да си навършил и един месец. — Рап не си направи труда изобщо да го погледне. Прерови листовете от масата. Военната биография на Коулман от Пентагона, неговите лични и фирмени приходи от последната година и една малка папка, която, изглежда, беше съставена от следенето през последните няколко дни. Рап я вдигна високо.