Винс Флин - Лиценз за убиване

— Ти да не си си изгубил ума? — Погледна Рос в очите и устоя на желанието да го плесне по лицето с папката.

Директорът се разтрепери от гняв.

— Веднага изчезвай от кабинета ми! — И му посочи към вратата.

Рап грабна пръста на Рос все едно улавя муха във въздуха. Натисна показалеца му в обратната посока и го принуди да седне на стола. Хората като Рос винаги се шокираха от първия физически контакт. Повечето от тях никога не бяха участвали в истински бой или пък го бяха правили много отдавна.

— Що за психопат си ти? — попита го Мич. — Имаш сто хиляди души, пръснати в не знам колко агенции и служби. Работата ти е да накараш тези служби и агенции да работят заедно. А не да провеждаш частни операции или да разследваш хора. Това, че не ти е харесало как се държи Скот Коулман, не означава, че трябва да започнеш да ровиш за компромати срещу него.

Лицето на Рос се изкриви от гняв.

— Ще се обадя на президента. Вече стигна прекалено далеч. Нямаш никакво право да нахлуваш в кабинета ми по този начин.

Рап извади мобилния си телефон.

— Да му се обадим още сега. Имам личния му номер. Ти дори не знаеше, че има личен номер, нали? — Изражението на Рос го издаде. — Ще му разкажем колко добре се справяш с управлението на отделните агенции. Ще му кажем как си се обадил на твоя лакей от данъчната служба и си му наредил да извърши ревизия на Скот Коулман… когото президентът също познава и между другото харесва. Ветеран с не една и две бойни награди. Президентът ще побеснее. И понеже отворихме дума, защо не се обадим и на приятелчетата ти в Капитолия и да им кажем как злоупотребяваш с дадената ти власт и шпионираш частни лица? — Размаха папката пред лицето на директора. — Защото това е именно шпиониране на частно лице, честен гражданин, лицемер такъв! И ти дванайсет години в Сената опищя медиите с оплакванията си от ЦРУ. Заставаше пред камерите и твърдеше, че не можем да шпионираме американски граждани… били те заподозрени в тероризъм или не.

Папката беше разделена на части със специални разделители. Първата част съдържаше записи от телефонно подслушване. Рап отвори и прегледа записите.

— Имаш ли разрешение на съдията за подслушването? Не знаех, че си имал и правомощия да разследваш и да следиш. И в медиите определено не знаят за новите ти правомощия. Сигурен съм, че ще ти посветят челните страници, когато научат. Ще те омаскарят и ще те заклеймят като некадърник, преди да си имал възможността да проведеш каквито и да било реформи.

Рос продължи да негодува и изкрещя:

— Настоявам да ми кажете какво сте замислили вие двамата, и то още сега! Никой от вас не е частно лице, вие сте мои подчинени!

Този път Мич не се сдържа. Гневът му надделя. Папката беше дебела около два сантиметра. Той плесна с нея Рос от лявата страна на главата и развали идеалната му прическа. Сграбчи го за ризата.

— Чуй ме, идиот, аз не съм ти подчинен. Подчинен съм пряко на президента. Работата ми е да залавям терористи и последното, което искам, е някой като теб да ми се бърка. Някой, който няма понятие срещу какво сме изправени, да наднича зад рамото ми и да ми казва какво да правя. — Пусна шокирания Рос и го бутна обратно на стола му. После отстъпи крачка назад. — Не си мисли, че не знам каква е играта ти. Това е мостът ти към по-високите постове. Такъв е планът ти, нали? Искаш да станеш президент.

Рос беше прекалено бесен, за да отговори. Рап погледна към Гордън, който все още запазваше хладнокръвие.

— Чух, че си бил разумен тип. Вкарай малко ум в главата му, защото, кълна се… Няма да го направя президент, но му обещавам, че това ще е последната държавна длъжност в кариерата му.

Взе всички папки и ги пъхна под мишница. Без да обръща внимание на Рос, каза на Гордън:

— До обяд наредете на данъчните да се разкарат или ще се видим с двама ви в Овалния кабинет. И ви обещавам, че случилото се сега ще ви се стори като пикник.

Гордън само кимна.

Рап си излезе с папките и затръшна вратата.

Гордън изчака няколко секунди и после си отдъхна. Бавно поклати глава и погледна към шефа си.

— Казах ти…

— Не го повтаряй непрекъснато — сряза го той. — Вярно, беше лоша идея. Вярно, каза ми, че с Рап е по-добре да не се спречквам. Знам! Знам! Знам! — Скочи от стола си, отиде до бюрото и погледна през прозореца. След кратка пауза добави: — Мисля, че трябва да говоря с президента.

— Да не си се побъркал? Не чу ли какво каза той? Това беше самият Мич Рап. Професията му е да убива хора. Прониква в терористични организации. Бог знае колко тайни операции е провел. С президента е на ти. Избий си го от главата. Избий си и Коулман от главата. Имаме си достатъчно друга работа.