Винс Флин - Лиценз за убиване

Дали трябваше да даде на Мич Рап такава възможност, или беше по-добре да го простреля в главата с далекобойна пушка, както несъмнено беше направил ловецът на тази мечка? Не можеше да прецени в момента. Част от него искаше да види кой е по-добрият. Да се приближи до жертвата си, за да докаже, че е по-добрият. Но това беше гласът на неговото его, не биваше да му се подчинява. Рап беше като тази гризли. Човек трябваше да е напълно побъркан, за да се изправи срещу него.

Гулд поклати глава и отмести очи от препарираната мечка. Канута, каяци и малки алуминиеви лодки висяха от тавана. В дъното на магазина имаше стена за катерене, снабдена с цветни елементи за стъпване и хващане. Въжета в ярки цветове висяха от стоманените винкели, които поддържаха металния покрив. Гулд си взе количка за пазаруване и се насочи към щанда за спортни стоки. Взе си няколко памучни фланели, тениска и шорти. Женските артикули се намираха точно от другата страна и той избра същите дрехи за Клаудия. После беше ред на два чифта маратонки и чорапи — за него и за Клаудия. Планът вече съзряваше в главата му. Поне доколкото се отнасяше до провеждането на първоначално разузнаване.

Той излезе от щанда за обувки и отиде на този за ловни принадлежности. Отне му пет минути да измине половината щанд, но най-накрая откри каквото му трябваше. Започна с полевите очила. Понечи да продължи напред, но забеляза уред за нощно виждане. Можеше да му потрябва. Усмихна се. Само в Америка човек можеше да си купи подобна екипировка толкова лесно. Продължи да пълни количката с различни полезни принадлежности. Беше участвал в достатъчно патрули и знаеше кое става и кое не. Накрая се спря при боеприпасите. Там се задържа повече, докато откри възможно най-едрия калибър патрони. Неговите деветмилиметрови патрони за пистолет не бяха нищо особено. Тук имаше голям избор от боеприпаси с куршуми със стоманена обвивка и кух връх. Взе две кутии с по петдесет патрона, което беше доста голямо количество, имайки предвид, че не смяташе да стреля повече от пет пъти, за да провери глока си.

Изборът на амуниции за пушката продължи по-дълго. Накрая се спря на кутия патрони „Федерал“. Изумително колко много неща можеше да си купи човек от магазина в Америка.

Приключи с покупките и отиде на касата. Докато чакаше реда си, взе няколко шоколада и кутия дъвки. Стовари всичко пред касиерката и измъкна пачка стодоларови банкноти. Всичко общо му струваше малко под хиляда долара. Плати на любезната касиерка и отнесе четирите си торби с покупки в колата. Прибра ги в багажника и отново потегли на път. От Скрантън продължи по шосе №81 на юг към Харисбърг и по №83 влезе в Мериленд. Слънцето беше отишло далеч на запад и когато стигна Балтимор, започна да се стъмва. Гулд се обади в „Американ Еърлайнс“ да провери за полета на Клаудия. Точно преди главния вход на международното летище „Балтимор“ слезе от магистралата и напълни резервоара догоре. Докато зареждаше колата, се обади Клаудия. Телефонът му звънеше за пръв път откакто преди два дена го беше купил. Приятно му беше да чуе гласа й отново. Зареди колата, изтича в бензиностанцията и плати. Паркира пред терминала на „Американ Еърлайнс“ точно когато тя излизаше от летището. Искаше му се да изтича и да я разцелува, но се сдържа. Наоколо гъмжеше от камери. Свали сенниците на предното стъкло и остана вътре да чака. Клаудия носеше само две чанти. Тя остави едната на задната седалка и седна до него с другата, по-малката. Доближи се и хвана лицето му с две ръце.

— Липсваше ми — каза и го целуна по устните.

Гулд се усмихна.

— Гладна ли си?

— Като вълк.

— Знам едно място, което ще ти хареса.

Оперативните правила бяха съгласувани. Щяха да разговарят само на английски. Докато Гулд го владееше перфектно, Клаудия не беше толкова добра. Също като него тя пътуваше с канадски паспорт. Поне до края на деня. Утре сутринта щяха да сменят самоличността си.

Тя кимна и го попита:

— Имаше ли проблеми с пресичането на границата?

— Не, а ти?

— Кацнах в Маями и минах през митническо-паспортния контрол без особени затруднения.

— Взеха ли ти отпечатъци?

— Уви, да.

Гулд кимна. Очакваше го. Поне новата система още не беше синхронизирана. На летищата се бяха натрупали отпечатъци от месеци, които трябваше да бъдат вкарани в базата данни.

— А парите? — попита той.

— Няма проблем. Всичко е наред.

Ето къде беше ходила Клаудия. Да проследи петте милиона долара да бъдат разделени на части и скътани в трезора на една финансова институция с живописна сграда на красив остров в една много топла и слънчева част от света. Клаудия беше много добра в подобни занимания. Преди да решат да минат на свободна практика, тя работеше в банковата сфера. Познаваше добре законите, но по-важното — знаеше кои банки държат на анонимността на клиентите си въпреки повсеместната истерия около борбата с тероризма.