Винс Флин - Лиценз за убиване

— Съжалявам — извини се тя, когато стигна до масата. — Тъкмо си тръгвах, когато ми се обади Сам. — Сам беше продуцентката им в Ню Йорк. — Искаше да обсъдим отново утрешния пряк репортаж за новините и като се разприказва, не можах да я спра. — Тя имитира приказливата продуцентка.

Рап стана и я целуна по бузата. Гневът му вече се беше поуталожил, но не можеше да остави случилото се без никакви последици.

— Благодаря, че се обади да ми кажеш, че ще закъснееш.

— Да, знам, не ти се обадих. Но когато свърших със Сам, ме потърси Лиз и аз направо си взех нещата, и си тръгнах.

Лиз О’Рурк беше най-добрата приятелка на Ана. Рап взе сакото й и го закачи на закачалката. Ана седна навътре и той се настани до нея, от същата страна на масата. Помисли си дали да не отбележи, че е могла да се обади на Сам и по-късно, от мобилния, но тогава щяха да се скарат. Щеше да му отговори, че той е последният, който трябва да се оплаква от нея, след всичките безсънни нощи, които беше прекарала тя, без да знае дали е жив или мъртъв.

— Е, ще ми кажеш ли какво става? — попита го.

— Тоест? — Не разбираше за какво говори тя.

— Ами, като си тръгвах, Джак Уорч ме придружи до колата. — Тя го погледна с безмилостните си зелени очи.

— Един от нашите съюзници се обади на Айрини. Някакъв побъркан уахабит е изпаднал в истерия и е заявил, че ще ме убие.

Рап го подхвърли небрежно, все едно й съобщаваше, че вкъщи е свършило любимото й шардоне.

— Чудно. — Тя се облегна назад и скръсти ръце.

Сервитьорът дойде с чашата вино, която Рап вече й беше поръчал. Веднага щом се отдалечи, Ана продължи:

— Явно доста си притеснен, щом си се обадил на Джак.

Рап се замисли. Не искаше да я тревожи, но в същото време искаше да извлече известна полза от ситуацията.

— Притеснен съм не повече от обикновено. Днес трябваше да говоря за друго с Джак и му споменах за обаждането. Той предложи помощта си и си казах защо да не приема.

Тя впи в него репортерския си поглед; опитваше се да прецени доколко е искрен.

— Скъпа, сериозно ти говоря. Не се тревожи за нищо, но искам да си по-предпазлива и да си нащрек.

— Уместна забележка — отвърна тя.

После разговорът им премина към по-баналната тема как е минал денят им. Рап не спомена за срещата си с Рос. Тя си поръча морски костур, а той — котлет. Мич мина към червено вино, а Ана цяла вечер изкара с чаша шардоне. Ястията бяха великолепни. Тя почти си изяде рибата, а той се справи с половината от сочния котлет. Другата половина помоли да му я сложат в кутия за Шърли, любимото им куче. Сервитьорът донесе менюто с десертите и за изненада на Рап Ана се зачете в него. Тя никога не ядеше десерт. След като сервитьорът се отдалечи от масата им, той отбеляза този факт и тя се престори на засрамена. Той реши да смени темата и попита какво правят техните приятели О’Рурк. Ана грейна от щастие, докато му разказваше колко сладък бил техният син и неин кръщелник, малкият Гейбриъл Сиймъс О’Рурк.

— Днес обядвах с Лиз и скъпоценния Гейб. — Тя затвори очи и блажено въздъхна. — Толкова беше сладък, че щях го изям.

Рап се усмихна. Лиз О’Рурк и Ана бяха завършили заедно журналистика в Мичиганския университет. Бяха приятелки от години. Чуваха се по телефона поне веднъж всеки ден, а когато се виждаха, се кискаха като ученички. Ана не пропускаше възможност да зърне малкия Гейб и да му се порадва. Като наблюдаваше жена си, той виждаше, че майчинският инстинкт силно е заговорил у нея. Беше я попитал дали е дошъл моментът, на което тя без колебание му беше отговорила: „Още не. Скоро, но още не.“

Десертът пристигна. Състоеше от три шоколадови топки със сладолед на върха. Сигурно съдържаше поне две хиляди калории. Рап я погледна изненадано, когато тя се нахвърли на сладоледа. После Ана остави лъжичката и каза:

— Имам важни новини.

Рап потръпна и си помисли: „Моля те, само не ми казвай, че са те повишили и те местят в Ню Йорк.“

— Познай какви са.

— Получила си повишение.

— Не — усмихна се тя. — Бременна съм.

Рап остана като вцепенен за няколко секунди. Не можеше да осъзнае чутото. Доколкото беше осведомен, жена му взимаше хапчета против забременяване.

— Знам, знам — каза тя, като отгатна мислите му. — Но си правих тест два пъти. Освен това цикълът ми закъснява.

— Но как?

Тя сви рамене.

— На опаковката на хапчетата го пише: „Ефективност деветдесет и девет процента.“ Значи сме попаднали в останалия един процент.

Двамата говореха за деца почти още от деня, в който се бяха запознали. И двамата искаха да си имат поне две. Ана не бързаше. Първо искаше да постигне определени неща в кариерата си. Затова Рап я попита: