Винс Флин - Лиценз за убиване

— Защо не ми каза?

— Не исках да те разсейвам. Искам да свършим с това и после цялото време на света ще е наше. — Тя избърса сълзите си с ръкава на халата. — Как разбра?

Той се усмихна.

— Някои неща те издадоха.

— Като например?

— Ами… забелязах, че като правихме секс снощи, гърдите ти изглеждаха…

— По-големи.

— Да, точно така. Вчера, когато те взех от летището, ти направо сияеше. Казах си, че сигурно е от краткия ти престой на Карибите, но пак не беше много логично. Ти си била там и за доста по-дълго. Накрая обаче се издаде, когато веднага хукна към тоалетната. Не те бях виждал да повръщаш от години. И после седна и омете половината закуска.

— И видя всичко това? — изненадано го попита тя.

— Клаудия, скъпа, нали с това си изкарвам хляба. Наблюдавам хората, следя ги, изучавам ги.

Тя обърна глава към прозореца и кимна. „И после ги убиваш“ — мислено добави. Помълча, но после го погледна в очите. Как тези очи можеха да принадлежат на човек, способен на такава жестокост? Трябваше да прочисти тази част от него. Той не винаги е бил такъв. Със сигурност навремето е бил мило и добро момче. Дори и сега, в ролята му на наемен убиец, в него пак имаше известна доза жалост и нежност. Баща му го беше тласнал към Легиона, а там го бяха превърнали в убиец. Нейната задача беше да изтрие от мозъка му онези животински инстинкти, да му върне отново нормалния човешки облик.

Тя го докосна по лицето.

— Сега разбираш ли защо това трябва да е последната ни поръчка?

Той кимна и я прегърна.

— Да, разбирам. — Прегърна я по-силно и се замисли как щеше да се промени животът му. Но почти веднага се върна към настоящето. Бебето можеше да почака. Трябваше да почака. Трябваше да се съсредоточат върху задачата и да я изпълнят успешно.

Той погледна часовника и попита:

— Ще се оправиш ли за двайсет минути?

— Защо?

Гулд й посочи телевизора.

— Искам да отида до Белия дом и да хвърля едно око на госпожа Рап.

Тя се обърна към телевизора, после отново към Луи. Част от нея искаше просто да вземат парите и да избягат. Но знаеше, че подобен разговор само ще го ядоса и ще го разстрои. „Цялата останала част от живота ще ни принадлежи — каза си тя. — Само да мине тази седмица и всичко ще се промени.“

Утрото беше спокойно, нямаше никакъв вятър. Температурата се колебаеше около плюс десет, но постепенно се покачваше. Луи каза на Клаудия да си облече спортните дрехи, които й беше купил. Той също се премени с новия анцуг „Найк“. Двамата бяха с бейзболни шапки и слънчеви очила „Оукли“. Приличаха на господин и госпожа Американски фитнес. Преди да вземе Клаудия от летището, той се беше отбил в един магазин в покрайнините на Балтимор и беше купил от там цифров фотоапарат „Канон-10Д“ и обектив с двайсеткратно увеличение. Преметна ремъка на фотоапарата така, че той да застане от лявата страна на гърба му. Слязоха по стълбите, вместо да ползват асансьора. Хотелът им се намираше на Фарагът Скуеър. Близо до станцията на метрото имаше заведение за бързо хранене и те се наредиха на опашката. Луи си поръча малко черно кафе, а Клаудия — билков чай.

С чашите в ръце те се насочиха на юг за кратка разходка до Белия дом. Беше октомври и нямаше много туристи като през лятото, но все пак беше оживено. Натъкнаха се на група азиатски туристи. Те вървяха в същата посока и бяха заели почти целия тротоар. На ъгъла на Седемнайсета и Първа улица азиатците се спряха да снимат някаква сграда. Луи се възползва от възможността да ги заобиколи и да ги изпревари. Не искаше да закъснява. След още една пресечка стигнаха до Лафайет Скуеър и минаха покрай статуята на барон Фон Щойбен. Фон Щойбен беше германски офицер, бил се на страната на Джордж Вашингтон по време на Гражданската война. Белият дом и впечатляващата неокласическа фасада на Хазната оттук се виждаха в пълен план. Луи си погледна часовника и забави крачка.

— Когато бях малък, баща ми ме водеше тук за неделните пикници. — Продължи да върви и да се оглежда. — Той много харесваше този парк.

Клаудия доста се учуди на думите му. Луи рядко говореше за баща си.

— И защо?

— Лафайет… знаменитият французин, сражавал се заедно с американците във Войната за независимост. Паркът е кръстен на него. — Посочи на югозапад. — Ето това там е генерал Рошамбо, френският герой от битката за Ню Орлийнс, а онзи в края е самият генерал Лафайет.

Клаудия погледна в центъра на парка, където се извисяваше великолепна статуя на конник. Конят беше поставен върху голям къс гранит, застинал във времето, изправил се на задните си крака. Ездачът стискаше с една ръка юздите, а с другата махаше с шапката си високо над главата. Основата на статуята беше оградена от четири оръдия.