Винс Флин - Лиценз за убиване

Той обучи Ана да вади за части от секундата пистолета от дамската си чантичка и да стреля. Работиха върху двете ръце. Научи я да стреля от близка дистанция — както ако някой я е хванал и тя се опитва да се изскубне. Как да удря нападателя с пистолета и същевременно да дръпне спусъка. Показа й как да се вслушва в естествените си инстинкти и да бъде в синхрон с тях. „Ако през нощта вървиш към колата си и нещо не е както трябва — казваше й той, — отвори чантичката и хвани дръжката на пистолета за всеки случай.“

Издейства й разрешително за носене на оръжие и й втълпи никога да не излиза от къщи без трийсет и осем калибровия револвер „Смит и Уесън Еър Лайт“. Револверът беше лек, с къса цев и с относително малък ударник. Беше много лесен за стрелба, идеалното оръжие за самозащита за жена с професията на Ана. Той беше обсебен от мисълта за нейната безопасност и искаше на всяка цена да й даде предимствата, които самият той притежаваше след години на тренировки. Рап никога не се тревожеше за себе си. Само за нея.

Настаниха го в едно ъглово сепаре. Питието му пристигна и малко след това сервитьорът му поднесе и калмарите, които си беше поръчал. Тук приготвяха най-вкусните калмари в града. Рап не изчака пристигането на Ана. Беше гладен и кисел и се нахвърли върху храната. След като погълна половината порция, отпи от уискито си. После пи вода и погледна към външната врата с тъмните си почти черни очи. Поклати глава. Тя закъсняваше вече двайсет и пет минути, а той се вкисваше с всяка следваща минута. Заради нея щеше да си докара язва.

Като се добавеше и неприятната среща с новия директор на Националното разузнаване, нищо чудно, че беше в такова настроение. Помисли си да посети изненадващо президента и да го накара да се отърве от Рос, преди онзи да се е опомнил. Но отхвърли идеята моментално. Наивно беше да очаква от президента да вземе толкова драстична мярка само заради една-единствена грешка. Отдавна бяха останали в миналото дните, когато във Вашингтон съгрешилите политици биваха принуждавани да си подават оставките и да прекратяват кариерата си под нечий натиск. Сега хората дори след скандал се задържаха със седмици, понякога и с месеци. А техните медийни консултанти правеха всичко възможно да ги изкарат чисти пред обществото. Медиите, особено телевизионните новинарски канали, обожаваха такива сценки.

Рап искрено се надяваше Рос да се вслуша в предупреждението му. Така щеше да е по-добре за всички. Нещо обаче му подсказваше, че това нямаше да се случи. Беше си имал работа с подобни типове и преди. Във Вашингтон беше пълно с такива. Те не обичаха поражението. Можеше да се обзаложи, че сега Рос си ближе раните и вече мисли как да се реваншира или по-вероятно, как да го съсипе. Целта му беше да удари по Кенеди, но сега той щеше да действа по-предпазливо. Щеше да се бои от Рап и с право. Ако президентът разбереше, че Рос е привлякъл значителни ресурси и време, за да следи Скот Коулман, щеше да побеснее. Нямаше да го уволни, но нямаше и да го похвали.

Рап трябваше да се подготви за непредвидени ситуации, да намери някакви допълнителни средства за въздействие върху Рос. И щеше да предупреди Коулман повече да внимава. Първото и най-лесното, което Рос можеше да предприеме в момента, беше да пусне ФБР да души по следите на Коулман. Рап трябваше да го предвиди и да го осуети още при посещението му в кабинета на Рос. Може би беше уместно да се обади на Гордън и да му обясни накратко колко голям е залогът. Гордън поне му изглеждаше като човек, с когото можеш да се разбереш.

Вторият проблем беше Кенеди. Когато разбереше за неговата постъпка, нямаше да остане доволна. Щеше да й каже, но отлагаше цял ден. Оправдаваше се пред себе си, че моментът не е подходящ. Истината беше, че просто не му стискаше да й каже. Тя обаче беше човекът, който щеше да работи с Рос всеки ден. Утре сутринта щеше да й признае.

Тъкмо се канеше да се обади на жена си, когато тя влезе в ресторанта. Веднага настъпи лека суматоха и мъжете, насядали на бара, като един извърнаха глави към нея. Неколцина дори се опитаха да я заговорят. Рап изруга тихо по адрес на натрапниците. Репортерите — особено телевизионните, бяха звездите във Вашингтон.

„Да, всички мъже обръщат след нея глави“ — каза си. Ана Райли беше лъчезарна жена. Усмивката й можеше да огрее стаята и да ти оправи настроението на мига. Държеше се уверено, като човек, който знае какво иска от живота.

Ана се ръкува с няколко души, докато бързо и любезно си проправяше път в тълпата. Умееше да го прави. Пускаше пленителната си усмивка, отмяташе коса назад и се смееше, но през цялото време запазваше контрол. Никога не ги оставяше да я увлекат в дълъг разговор. Продължи да се усмихва и да кима, но накрая посочи часовника си и съпруга си на масата в ъгъла на ресторанта.