Винс Флин - Лиценз за убиване

Хартсбърг отпи от чашата си и погледна към монтирания на стената телевизор. Рап не беше очаквал, че ще се чувства толкова неудобно при срещата им.

— Сенаторе, ти искаше да проведем среща на четири очи, а не аз. Ти предложи споразумението. Ако искаш да се оттеглиш, ще си тръгна още сега. И повярвай ми, ще бъда много доволен, ако никога не те зърна отново.

Настъпи неловко мълчание и Хартсбърг отговори:

— Само моля те, не тук. Не ме притеснявай тук. Това е мястото, където идвам да се разтоваря от всичко.

В тона му имаше някаква странна меланхолия.

— Добре — кимна Рап.

Барманът се появи с бирата.

— Пишете я на сметката му — каза Рап, но бръкна за портфейла си. — Само се шегувам. — Извади двайсетачка и я остави на бара. — Оправете цялата сметка и донесете на сенатора още едно.

Хартсбърг кимна в знак на съгласие и барманът отново се отдалечи. След като погледна за миг към книгата, той попита:

— Какво толкова важно има?

Рап отпи от бирата си и отвърна на въпроса с въпрос:

— Каза ли на някого за новото ни споразумение?

— Да не си си изгубил ума?

— Сигурен ли си? — Рап отпи отново от чашата си. Самият той се съмняваше, че Хартсбърг е проговорил някъде, но искаше да го изплаши.

Своенравният сенатор се обърна към събеседника си:

— Не обичам да повтарям.

Мич го изгледа изпитателно.

— Ами сенатор Уолш?

Хартсбърг направи кисела физиономия, сякаш беше ял лимон.

— Не, Бил е като гроб. Той пази тайна по-добре от който и да е друг на Капитолия. Затова е председател на Комисията по разузнаването.

— И никой от вас не се е консултирал с по-горни звена от командната верига?

— Чия верига?

— Моята.

— С доктор Кенеди, разбира се.

— И с никого другиго? — настоя Рап.

Барманът донесе новото питие на Хартсбърг. По цвета Рап разбра, че е уиски.

Като повечето сенатори Хартсбърг беше адвокат по образование и обичаше той да задава въпросите, а не другите на него.

— Престани да шикалкавиш, ами ми кажи какво те тормози.

Мич се впечатли от непоколебимостта на този човек.

— Марк Рос ме тормози.

— Новият директор на Националното разузнаване. — Сенаторът сбърчи чело. — Защо?

— Прояви внезапен интерес към мой колега.

— Не те разбирам.

— Имам един човек, когото използваме от време на време да се занимава с деликатни проблеми. Наричаме го консултант. Онзи ден този консултант дойде в Ленгли за среща с мен и доктор Кенеди, за да обсъдим нашето ново начинание. — Посочи първо към Хартсбърг, а после и към себе си. Искаше сенаторът да прояви повече съпричастност. — И точно по средата на срещата без никакво предупреждение цъфна Марк Рос. Представи се на консултанта и си тръгна. Още същия ден хората му се обадили в Пентагона и поискали личното досие на консултанта. На следващия ден данъчните почукали на вратата му с намерение да му скъсат задника от проверки.

На лицето на Хартсбърг се изписа доволна усмивка и той се замисли. След секунда отговори:

— Затова го сложих на този пост.

Отговорът изненада Рап.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Рос е педант, обича детайлите. Много е любопитен и се стреми да контролира всичко. Затова предложих кандидатурата му на президента.

Рап не можеше да схване.

— И какво му е хубавото?

— Идеята за поста директор на Националното разузнаване цели да се съберат в едно, да се консолидират всички служби. Трябва ни човек, който да е в час с подробностите и да реформира службите.

Рап поклати глава и остави чашата си на бара.

— Виж, пет пари не давам какво прави той. Просто го дръж далеч от мен и от хората, с които работя.

— Не виждам как бих могъл да ти помогна.

Мич не можеше да повярва на ушите си.

— Единствената причина да се съглася да седна на една маса с теб и Уолш беше, че вие сте готови да предложите сериозно финансиране и да ме предпазвате от нежелани неприятности. Аз и така имам достатъчно врагове, за да ме предават и хора от моя лагер. Ако не можеш да озаптиш клоун като Рос, по-добре да прекратим сътрудничеството си още сега.

Хартсбърг продължи да се усмихва и махна на бармана.

— Чарли, още една бира за моя приятел.

„Моя приятел? — каза си Рап. — Аз не бих се изразил така.“

Сенаторът го накара да му разкаже по-подробно какво се е случило, когато Рос е цъфнал без предупреждение в кабинета на Кенеди. Когато пристигна втората му бира, Рап вече беше приключил с разказа си.

— Предполагам си гледал филма „Патън“ — каза Хартсбърг.