Винс Флин - Лиценз за убиване

Взеха метрото, кръстосаха целия град неколкократно и не слязоха в Монмартър, където се бяха срещнали с германеца предишния ден. Шест пресечки северно от знаменитата римско-византийска базилика „Сакре Кьор“ двамата се разделиха. Клаудия влезе в малко кафене, а Луи започна обхождането си. След десет минути ходене по тесните улици и след като проведе един телефонен разговор, той сметна, че ще е безопасно да отидат в другия апартамент. Двустайното жилище се намираше на последния пети етаж на постройка в стил бел епок. Лу го беше купил преди три години от името на офшорна корпорация. Той избра стълбите пред асансьора и заизкачва стъпалата по две наведнъж.

Щом влезе в апартамента, изключи алармата и отиде направо в кухнята. Хвана хладилника с двете ръце и го отмести от стената. На стената имаше голяма бяла плоча, под която имаше замазка. Луи удари с юмрук точно на правилното място и замазката се пропука с няколко сантиметра отляво. Той сграбчи ъгъла и отвори тайната врата. Вътре имаше три рафта, дълбоки по половин метър. На всеки от тях лежеше по една черна спортна чанта. Взе тази от най-горния рафт, затвори вратата и премести обратно хладилника към стената. На чантата беше изобразено логото на „Пежо“, френската фирма производител на автомобили.

Умът на Гулд беше идеално пригоден за нарушаване на правила, без да го хванат. За пръв път го забеляза още през детството си. Той имаше приятел, който сякаш като магнит си навличаше всички неприятности и вкъщи, и в училище. Колкото и пъти да му казваха, че не бива да прави еди-какво си, той продължаваше да го прави. Колкото и сурово да беше наказанието, продължаваше да се инати. Но приятеля му не обръщаше внимание на обстановката около него. За разлика от Гулд, който винаги знаеше какво става около него. Още като малко дете инстинктивно разбра, че първо трябва да разбереш правилата, за да откриеш начин как да ги нарушаваш.

Съществуваха десетки начини да се заобиколи забраната за пренасяне на оръжия през граница. Преди терористичните атаки срещу Америка през септември 2001 година всичко беше много по-лесно. Човек с професията на Гулд дори можеше да дръзне дотам, че да прекара „инструментите“ си скрити под дрехите или в куфара. Сега обаче имаше две възможности. Първата — да се сдобие с оръжията, когато пристигне в страната на действието. И това беше по-трудно след единайсети септември, но все още можеше да се направи, особено в страните от бившия Източен блок в Европа. Веднъж го беше правил и в Америка, но за тази задача Гулд искаше да бъде абсолютно сигурен, че е запазил плановете си в тайна. Още не беше решил как точно ще убие Рап, но най-вероятно щеше да е със заглушител — с пушка или с пистолет. Поради тази причина искаше да използва оръжие, което вече беше изпитвал и коригирал.

Всяка от трите чанти, скрити в скривалището зад хладилника, съдържаше по една тактическа снайперска пушка ТТР-700 със сгъваем приклад, двунога и оптически мерник, заглушител и цев. Във всяка от чантите също така имаше по един пистолет „Глок-17“ със заглушител и пълен комплект документи за самоличност, включително паспорт, кредитни карти, шофьорска книжка и пари в брой. Заради новата серия от сканиращи за експлозиви машини в чантите нямаше боеприпаси.

Гулд излезе от апартамента с чантата и каза по телефона на Клаудия, че районът е чист. Щяха да се срещнат на уреченото място в два часа. Той повика такси и каза на шофьора да кара към Северната гара. Оттам взе метрото и прекоси града с него. Беше много по-предпазлив от обикновено, но беше почти престъпление да стигне дотук и да го хванат по време на най-значимата задача в кариерата му на професионален убиец. Следващата му спирка беше в един магазин за амбалаж, откъдето купи кашон. Сложи на дъното на кашона парче стиропор, постави чантата и напълни сандъка с топчета стиропор. След това затвори кашона, облепи го с тиксо и го занесе в бюрото на „Федерал Експрес“. Попълни бланка за въздушна пратка и показа на служителката в куриерската служба фалшиви документи на името, което беше вписал в бланката. Обясни й, че изпраща мостри за един панаир в Канада, на който ще ходи. Подобно нещо беше обичайна практика и жената не се усъмни в думите му нито за миг.

Старият бар на Пенсилвания Авеню се намираше само на няколко пресечки от една от най-известните сгради в света — Капитолия. Седалището на американската демокрация, издържано в неокласически стил, граничеше на юг с Индипендънс Авеню, а на север — с Конститюшън Авеню. Офисите на Конгреса бяха на Индипендънс Авеню, а на Сената — на Конститюшън Авеню. По принцип конгресмените утоляваха жаждата си в заведенията на юг от Ийст Кепитъл Стрийт, а сенаторите вечеряха в по-изисканите ресторанти на север. Някои конгресмени имаха склонност да мигрират на север в надеждата си някой ден да се присъединят към по-елитния клуб — Сената на САЩ. За сметка на това сенаторите рядко идваха на юг. Беше под достойнството им.