Винс Флин - Лиценз за убиване

Рап се наведе напред и се подпря с лакти на коленете си.

— Искам данъчните да се разкарат от Скот Коулман до утре сутринта или ще направя живота на някои хора ад. Всеки път, когато го повикаме да оправя нашите бакии, той е на линия. И нито веднъж не се е оплакал.

Той не се шегуваше и Кенеди си каза, че е по-добре да не му противоречи.

— Ще направя всичко възможно. — Подаде му едно розово листче. — Още нещо. Обади ми се твоят стар приятел Саид. Тя имаше предвид Али Кайер, шефа на йорданското разузнаване.

Рап веднага се разтревожи какво ли е станало. Саид можеше да се свърже и лично с него. Щом беше минал през Кенеди, значи сериозно беше ядосал някого.

— И как е старият ми приятел?

— Добре е. Праща ти поздрави. Каза, че сега, след като си женен, нямаш време за забавления. — Кенеди повдигна въпросително едната си вежда. — Какво значи това?

— Значи, че след като съм женен, нямам време за забавления.

— Колко мило. Хубаво е, че най-накрая си се укротил… Както и да е. Помоли ме да ти предам важна информация. Изглежда, още си популярен в Саудитска Арабия.

— Чудесно. Парад ли ще правят в моя чест?

— Не точно. По-скоро обратното… за главата ти има награда.

— От кого?

— Не знаем. Саид в момента работи по въпроса.

— Това ли е всичко?

— Засега да.

Рап се замисли. Не за пръв път попадаше в нечий черен списък и едва ли щеше да е за последен. Погледна часовника си.

— Ще трябва да тръгвам за сутрешното съвещание в ЦБТ.

Кенеди изненадано го погледна.

— Тази новина не те ли тревожи?

Мич сви рамене.

— Айрини, винаги ще се намери някой луд, който да иска да ме убие. Не чувам нищо ново.

Кенеди кимна.

— Само ми обещай, че ще внимаваш.

— Аз винаги внимавам. Винаги.

— И ми обещай, че щом забележиш нещо подозрително, ще поискаш охрана.

Рап стана и закопча сакото си.

— Непременно. — Тръгна към вратата, но се сети нещо и се спря. — Айрини, ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се.

— Ще съм ти признателен, ако кажеш на момчетата от Сикрет Сървис да наглеждат Ана. Особено когато влиза и излиза от Белия дом.

Тя вече беше решила да го стори.

— Ще кажа на Джак Уорч още сега.

— Благодаря ти.

След като излезе от кабинета, умът му веднага запрепуска… сякаш беше по време на акция. Щеше да е по-спокоен, когато се преместеха в новата къща. Тя щеше да е по-сигурна и от Форт Нокс. Ненормалниците можеха да го щурмуват и освен ако не носеха със себе си много експлозив, невъзможно беше да проникнат вътре. А ако проникнеха… той им беше приготвил интересни изненади.

Той не положи почти никакви усилия, за да я уговори да приемат поръчката. Знаеше, че подобни опити няма да доведат до нищо, а само ще я амбицират повече. В онази нощ просто замълча и я остави да премисли. Правиха любов и за миг забравиха за убийствата и за Мич Рап. Когато свършиха, никой не спомена за германеца, за Рап или за когото и да било друг. Просто заспаха прегърнати. На сутринта седнаха на кафе и пресни плодове, като отново не споменаха нищо. Четоха вестник, пушиха цигари. Той си даде ясна сметка за положението: Клаудия не си играеше игри, а искаше той да направи първия ход. Просто обмисляше нещата много внимателно.

Такава си беше тя, Клаудия Морел. Тя беше генералът, маршалът, тактикът. Луи беше добър в лова и убиването. Той беше надарен с безпогрешен инстинкт и знаеше кога да притисне противника и кога да се оттегли. Имаше представа за цялостната картина, но като цяло смяташе себе си за непобедим супермен. Силата на Клаудия беше в детайлите. Тя по-добре анализираше риска, докато Луи смяташе, че всякакви пречки могат да се преодолеят с необходимите умения и решителност. Тя знаеше кога да се откаже, докато понякога той биваше изкушен от предизвикателството. Преди да научи името на мишената, дяволът в него се надяваше германецът да му поръча да убие американския президент. Той не изпитваше никакви чувства към президента, добри или лоши. Просто предизвикателството за него беше голямо — начин да изпробва уменията си, нещо, за което щеше да се говори стотици години по-късно. Да убиеш най-охранявания човек в света и да се измъкнеш невредим, щеше да е най-изключителното изпитание, за което си мечтаеше. Мечтаеше си, като наближи краят на живота му, да се изповяда в църквата. Да разкаже подробности, които само той е знаел. Може би дори да разкаже къде е скрил пушката. Това беше единственият начин да убиеш толкова силно охраняван човек. Пушка с оптически мерник или бомба. Но бомбите бяха грубо оръжие и от тях загиваха много невинни хора. Бомбите бяха по-лесният начин, но не подхождаха на един талантлив ликвидатор.