Винс Флин - Лиценз за убиване

Рашид се усмихна.

— Носят се разни слухове. Американците вече не си правят труда да подават искове до швейцарските съдилища. Просто проникват в банковите бази данни и си взимат нужната им информация. Влизат и излизат безнаказано, а банките дори не подозират за намесата.

— С цялото ми уважение, принц Мухамад, тези слухове са силно преувеличени.

— Ти си имаш твои източници, аз — мои. — Принцът се усмихна ехидно.

Бяха стигнали до патово положение. Абел не знаеше какво да отговори, за да успокои принца, и затова премина към неизбежното:

— Какво искате от мен?

— Искам да заличиш следите.

— Казах ви… вече го сторих.

Принц Мухамад погледна сурово германеца, подобно на мъдър баща, уморен от спор със сина си.

— Ще повторя само още веднъж. Искам да се погрижиш американците по никакъв начин да не могат да направят връзката с теб или с Абдула.

Абел извърна глава настрана и се загледа в блестящата повърхност на смешния басейн с форма на камила. Много добре знаеше какво имаше предвид принцът — той не искаше американците да стигнат до него. Абел се беше озовал в трудна ситуация. Ако продължеше да настоява, можеше да свърши на дъното на смешния басейн. В момента нямаше друг избор, освен да се подчини. Щом излезеше от Саудитска Арабия, щеше да оправи нещата. Засега обаче трябваше само да се измъкне от неприятната ситуация.

Отново се обърна към принца.

— Може да стане, но няма да е евтино.

— Колко?

Истината беше, че не е сигурен дали може да стане, но Рашид нямаше да остане доволен от този отговор. Абел нямаше представа кой е убиецът. Освен това го беше предупредил, че ще го убие, ако Абел се опита да разбере самоличността му. Може би Петров знаеше повече за странната двойка. Може би щеше да подкупи стария комунист и да му развърже езика. Пресметна набързо какво ще му струва и отговори:

— Пет милиона… може би и повече.

Рашид го погледна, лицето му беше безизразно като на играч на покер. За разлика от Абдула, който беше готов на всичко, за да отмъсти за смъртта на сина си, Рашид нямаше намерение да отвори ей така хазната си и да му даде купчина пари.

— За глупак ли ме смяташ?

— Не.

— Пет милиона е прекалено много.

— С цялото ми уважение, принц Мухамад, дори може и да не стигнат, ако ми се наложи да наема малка армия, която да се заеме с този човек. Освен това ще трябва да подкупя много чиновници, за да ми дадат информация за неговото местонахождение. Пет милиона е минимумът.

Рашид дълго мълча. Очите му останаха приковани към германеца. Абел също не се предаваше. Не гледаше принца в очите, което само щеше да провокира саудитеца, а седеше със затворена уста — правило номер едно при пазаренето.

След като мина цяла минута, Рашид отстъпи:

— Добре, но нито пени повече.

— Ще направя всичко по силите си — отвърна Абел.

— Разбира се. Ти винаги се стараеш.

— Предполагам, че ще искате да се захвана веднага.

— Да. С моя самолет ще заминем където поискаш.

Абел помисли за секунда и отвърна:

— В Москва.

Принцът се усмихна цинично.

— Значи продължаваш да работиш със старите си приятели, руснаците? Хубаво. Те са като проститутките — биха сторили всичко за пари.

Абел реши да не коментира. Запита се обаче дали принц Мухамад знае какво е отношението на руснаците към саудитците. Изкуши се да му каже, но размисли. В края на краищата, не искаше да свърши на дъното на басейна. Изправи се и се поклони.

— Благодаря за вашето гостоприемство, принц Мухамад. Ще ви информирам за всичко.

— Ще наредя да качат парите ти на самолета. Никакви електронни трансфери повече.

— Както пожелаете.

Един от многобройната прислуга сякаш изникна изневиделица и направи жест на Абел да го последва. Щом двамата се отдалечиха достатъчно, мрачен мъж, облечен в бяла роба, със скръстени ръце, излезе иззад завесата и се приближи до принц Мухамад.

— Какво мислиш? — попита принцът.

Мъжът се озъби и отвърна:

— Не му вярвам. Никога не съм му вярвал.

Принцът се усмихна. Полковник Науаф Таиб беше служил на Мухамад, когато той още беше министър на вътрешните работи. Таиб работеше в саудитското разузнаване и беше един от най-доверените офицери на принца. Беше изключително добър и не се боеше да прибягва до сила, за да постига резултати.

— Какво да правя с него? — попита Мухамад.

— Мисля, че е най-добре да ме оставите аз да се заема с него.

Принцът кимна. Очакваше този отговор.

— Дръж го дискретно под око. Когато му дойде времето, знаеш какво ще предприемеш.