Винс Флин - Лиценз за убиване

— Сега ти демонстрираш чувството си за хумор — каза Рап.

Кенеди кимна. Беше с модерно, но консервативно кафяво сако и панталон в същия цвят. Тя попита:

— Какво си намислил този път?

Рап седна на един стол.

— Искам да уредим един административен въпрос.

— О, не… какво пък сега?

— Рос.

Кенеди затвори папката. Конфликтът беше част от работата й, особено след единайсети септември. Предстоеше концентрация на власт и затова тя трябваше да прояви предпазливост. Надяваше се, че ще се сработят с новия директор на Националното разузнаване. Тя уважаваше Рап, но арогантното му поведение и подход „право куме в очи“ лесно можеха да я изправят на нож с Рос.

— Та той е съвсем отскоро на поста, кога успяхте да се спречкате?

— Не си права.

— Какво е направил?

— Първо, той е наредил да се обадят в Пентагона и да поискат личното досие на Скот Коулман.

— И?

— Пентагонът му е изпратил окастрената версия, но Рос не се е вързал. Той или неговият заместник се е обадил отново и се е опитал да притисне някакъв капитан да им предаде пълното досие, особено що се отнася за операциите на ЦРУ. Капитанът го е насочил към Обединеното командване за специални операции, откъдето са го прехвърлили чак до генерал Флъд.

— Флъд дал ли им е досието?

— Шегуваш ли се? Единствените хора, които са по-ядосани от мен от създаването на „Национално разузнаване“, са тези от Пентагона. Флъд им е заявил, че единствено президентът може да му нареди подобно нещо и да вървят на… знаеш къде.

Да, тя знаеше. Генерал Флъд караше последните си месеци като председател на Обединения щаб и, изглежда, много се забавляваше, като казваше на някои хора какво мисли за тях.

— Обърнали ли са се към президента?

— Не или поне аз не знам. Съмнявам се, че ще го сторят.

— Защо Рос се интересува толкова много от Коулман? — Шефката му остави очилата си на бюрото. — Да не би да е правил нещо, за което не знам?

— Не, той е чист.

— Моментът никак не е подходящ.

— Съгласен съм. Има и още един проблем. Вчера данъчните са цъфнали във фирмата на Коулман. Искали да погледнат счетоводните му документи.

Бръчките на челото на Кенеди станаха по-дълбоки.

— Какво, по дяволите, е намислил той?

— Или до него е стигнала някаква информация, че искаме да възобновим екип „Орион“, или е тръгнал на лов и стреля напосоки.

Тя набързо обмисли възможните причини и възможност за действие. Дали Рос беше чак толкова дързък, че да постави подслушвателни устройства в кабинета й? Колкото и параноична да беше подобна мисъл, нямаше да е за пръв път. Историята беше пълна с примери, в които господарите на разузнавателните служби са подслушвали своите подчинени. Рос беше на този пост от по-малко от месец. Едва ли беше способен да действа толкова експедитивно, но Айрини си отбеляза да нареди на екипа на Делгадо да проверят кабинета й.

— Нещо ми подсказва — каза, — че по-скоро стреля напосоки.

— Ами ако някой ни е предал?

— Кой?

— Сенатор Хартсбърг.

Кенеди поклати глава.

— Не. Ако Хартсбърг искаше да ни изпързаля, нямаше да отиде при Рос. Мисля, че стреля напосоки.

— Защо?

— Марк Рос е добър човек. Той няма намерение да ни унищожи, нито иска да унищожи Коулман.

— Извинявай, но аз не споделям твоето мнение.

— Мисля, че поначало недолюбва оперативната работа. Самият той е възпитаник на аналитичната школа и хора като теб и Коулман го правят неспокоен.

— Защо?

— Предполагам, защото си мисли, че ще го злепоставите. Той е новият директор и мнозина се надяват да се провали на поста си.

— И отново възниква въпросът, какво общо имам аз с това?

Кенеди въздъхна. Рап беше много добър професионалист, но абсолютен аматьор по отношение на политиката във Вашингтон.

— Слава богу, че по-голямата част от твоите операции са засекретени. Ти имаш изумителна биография, но ако сега отново изровиш томахавката и отидеш в Близкия изток, боя се, че ще предизвикаш грандиозен скандал.

— Благодаря ти за доверието.

— Знаеш, че ти имам доверие.

— Е, който играе, печели. Не можем да седим със скръстени ръце и да чакаме другите да ни харесат.

— Така е. Аз ще измисля как да се оправим с Рос, но междувременно ти по-добре задръж малко с проекта.

Рап не остана доволен от тези думи.

— Колко малко?

— Не знам. Дай ми време поне до края на седмицата.

Той нямаше намерение да бави плана си. Просто щеше да е малко по-внимателен.

— А данъчните?

— Ще видя какво мога да направя. Но веднъж започне ли ревизията, оттам нататък положението ще бъде много деликатно.