Винс Флин - Лиценз за убиване

— Разбира се.

— Помниш ли сцената, в която празнуват и руският генерал вдига тост, а Патън отказва да пие.

— Да.

— Тогава руснакът го нарича негодник, а Патън се разсмива и отвръща: „Добре, от един негодник на друг… пия за това.“

Рап отпи от бирата.

— Това е една от най-добрите сцени в целия филм.

— Е — Хартсбърг вдигна чашата си, — ти си един от най-големите негодници в град, пълен с негодници. Така че… от един негодник на друг, наздраве.

Двамата чукнаха чашите си и пиха.

— За да няма недоразумения — поясни Рап, — аз съм Патън, а ти — комунистът.

Сенаторът прихна.

— Точно това ми е мисълта. Ти си Патън — онзи политически арогантен воин, който е добър само в едно нещо — борбата срещу тероризма. Ти си спасявал живота на президента и имаш голяма заслуга този град да не бъде изпепелен от ядрена експлозия. Никога не съм одобрявал тактиката ти, но след като миналата година бяхме толкова близо до апокалипсис, мнозина от нас се пробудиха от летаргията си. Времената станаха опасни и изискват драстични мерки. Трябва да изолираме радикалите и да настроим собствените им хора срещу тях. Това трябва да стане тайно и неофициално. Ти — сенаторът посочи с пръст Рап — си идеалният човек за тази задача.

— Моят проблем обаче все още остава нерешен.

— Може би трябва да посветим Рос в плана ни?

Рап поклати глава.

— Изключено. И сега прекалено много хора са замесени.

— Тогава остава само една възможност.

— И каква е тя?

— Да действаш като Патън.

Той го погледна озадачено.

— Ще ти обясня как действа Марк Рос и ще ти кажа как да подходиш към него.

Гулд взе нощния полет Париж-Монреал и пристигна рано сутринта. Пътуваше с френски паспорт на името на Марсел Молиер. Обявената цел на пътуването му беше търговия с фармацевтични продукти. Той взе такси от летището и се насочи към хотел „Хаят“ в центъра на града. Рай за чуждестранните бизнесмени, дошли в най-големия френскоговорящ град извън Франция, „Хаят“ подхождаше на нуждите му идеално. Той беше на високо ниво, с над триста стаи и много оживен бизнес център. Клаудия в момента се намираше на няколко хиляди километра от него, на път за остров Невис, за да се погрижи да опази хонорара им от армията от хакери и шпиони, работещи за американското правителство.

Луи Гулд имаше много тайни и една от тях беше, че за кратко той беше работил във Френската генерална дирекция за външна сигурност или ДЖСЕ. ДЖСЕ беше главната служба на Франция за промишлен и икономически шпионаж, както и за внедряване в терористични организации. Навремето Гулд си беше отслужил стажа в Легиона и търсеше нови предизвикателства. Като военен офицер и френски гражданин той беше приет в ДЖСЕ с предимство. Той беше доволен от назначението си и поради факта, че неговият баща дипломат ненавиждаше шпионската служба и всички, които я представляваха.

По време на едногодишната му работа в ДЖСЕ той се занимаваше почти изключително с промишлен шпионаж и нямаше никакъв допир с тероризма. Именно тогава осъзна две много важни неща — агентите на свободна практика получаваха повече пари от държавните служители, а освен това на последните често им се налагаше да разплитат бъркотиите на некадърни бюрократи. На Гулд му беше писнало да оправя бъркотии. Макар и в старите филми Чуждестранният легион да беше представен изключително романтично, тази военна организация нямаше нищо общо с художествената измислица. Заплащането беше оскъдно, общежитията и казармите бяха в окаяно състояние, службата често беше изтощителна. Онова, което караше легионерите да търпят, бяха сплотеността, братството и гордостта, които съпътстваха спартанското обучение. След една пълна ротация обаче на Гулд му омръзна и това. Той искаше нещо, с което беше свикнал още от детството си — пари. Твърде горд да се върне при баща си, той видя в ДЖСЕ начин да удвои приходите си и в същото време да продължи да действа на бойното поле. Обаче още от първия ден прие поста си в разузнаването единствено като етап към последващо развитие.

Гулд познаваше бивши легионери, които печелеха много пари като охранители. Макар и да звучеше привлекателно, той си даваше сметка, че би се отегчил до смърт от подобна работа. Трябваше му нещо, за което хем да получава добри пари, хем да има възможност да изпита уменията си. Откри решението веднъж, когато французите разбраха, че един от информаторите на ДЖСЕ е играл двойна игра. Заради него сирийската тайна полиция беше заловила агент на френското разузнаване и приятел на Гулд. Без съмнение сирийците бяха натикали агента в някой техен мрачен затвор и редовно го биеха с гумени маркучи. Гулд искаше да убие информатора със собствените си ръце, но неговият началник, също бивш парашутист, му каза, че в подобни случаи не се постъпва така.