Винс Флин - Лиценз за убиване

Коулман се замисли за секунда.

— Не. Защо?

Рап се облегна на колата и пъхна ръце в джобовете.

— Тази сутрин ми се обади един познат от Министерството на отбраната.

— Къртица?

— Не бих нарекъл председателя на Обединения щаб къртица.

— Генерал Флъд ли ти се обади?

— Да.

— Какво искаше?

— Нищо. Беше по-скоро жест от негова страна. Изглежда, във Вашингтон някой доста е разпитвал за теб тази седмица.

Коулман затвори очи.

— Само не ми казвай, че данъчните са звънели в Пентагона.

— Не. Друг е бил. Поискал е копие от личното ти досие.

— Да го взимат. Досието ми е чисто.

— Обадили са се втори път и са поискали секретното ти досие. Питали са колко пъти си изпълнявал „мръсни“ мисии за ЦРУ и дали си работил някога с моята скромна персона.

— И са питали генерал Флъд всичко това?

— Не… опитали са се да минат по-ниско по йерархията. От Обединения щаб са разбрали и са уведомили Флъд.

— И кой е бил този?

— Някой, който работи при директора на Националното разузнаване.

— Че за какво съм им притрябвал пък на тях?

— Това се опитвам да разбера и аз. Мисля, че има някаква връзка със срещата ни оня ден.

— В кабинета на Айрини.

— Ъхъ… направихме грешка, че се събрахме там.

— Чакай малко. Не сме извършили нищо лошо.

— Шегуваш ли се?

— Е… поне не наскоро. Искам да кажа, за бога, та ние сме в един и същи екип. Не е ли така?

— За онези смотаняци това не винаги е от значение.

— Да не би да намекваш, че Марк Рос не е харесал чувството ми за хумор и се е обадил на данъчните, за да ми даде урок?

— Скот, ние сме на път да осъществим най-голямата концентрация на власт, каквато този град е виждал през последните петдесет години. Марк Рос се опитва да обсеби ЦРУ и останалите разузнавателни служби. Той иска да има контрол и над милиардите долари, които потъват в тези служби. Мисля, че целта му е да знае всичко за всеки един работещ в подчинените му служби.

— И аз какво общо имам с това?

— Той не е глупав. Иска да разбере за какво си говорехме с Айрини. Обадил й се е още на следващия ден, за да му разкаже накратко за срещата.

— Какво му е казала?

— Че възнамеряваме да прибегнем до услугите на фирмата ти за охрана на наши служители и обекти в чужбина.

— То си е така.

— И че мислим да ти възложим и някои други неща.

— Но той няма откъде да го знае.

— Подозира нещо. Ако съдя по ревизията и обажданията в Министерството на отбраната, определено не е доволен от отговора на Айрини.

— Нещастник. — Коулман стисна юмруци.

— Не се притеснявай… Ще измисля как да се оправим.

— Как?

— Още не знам, но ще измисля.

— Данъчните ще дойдат утре.

— Познавам един адвокат. — Рап се усмихна. — Истински негодник. Специалист е по тази материя. От данъчната служба са го намразили. Ще го накарам да ти се обади. Той лесно ще отклони ударите им, докато аз успея да ги отзова отгоре. През това време ти продължавай да работиш по нашия въпрос. Не искам да се бавим много. Давам ти срок още една седмица и после се захващаме здраво за работа.

Коулман кимна.

— Нещо друго?

— Да. Ако се случи и друго необичайно нещо, обади ми се веднага.

Бившият „тюлен“ отново кимна.

— Дадено.

През последните два часа и нещо убиецът обикаляше из улиците на пръв поглед без определена посока. Толкова време му трябваше да подреди нещата в главата си. Той можеше да бъде изключително търпелив, когато се налагаше, а случаят в момента беше именно такъв. Най-напред трябваше да се отърве от мотоциклета. Мощният и пъргав „Дукати“ щеше да му липсва, но в Париж скутерите и моторите бяха като хубавите жени: намираха се навсякъде. Утре сутринта щеше да си вземе друг мотоциклет, а с ходенето по красиви жени отдавна беше приключил. Вече не се смяташе за французин. Познаваше Париж много добре и имаше мрежа от познати гаражи за мотоциклети и скутери, които се специализираха в обслужването на парижките подземни потайности. Там продаваха нови машини, но винаги имаха на разположение достатъчно мотори втора употреба и предпочитаха да им се плаща в брой, което го устройваше идеално. Когато се заемеше с нова поръчка, понякога сменяше мотоциклетите всеки ден и дори ги крадеше. Сред многото умения той притежаваше и такива на механик. Знаеше как само за броени часове да направи от купчина ламарина и желязо сносна машина. Можеше да поправи всичко с двигател и колела.

Той караше към Голямата арка, като завиваше по уличките, правеше кръгове, но в интерес на истината не обръщаше много внимание дали го следят или не. Щеше да стигне и дотук. Ако го бяха проследили, докато разговаряше с Абел в хотела, биха могли да поставят предавател на мотоциклета му.