Винс Флин - Лиценз за убиване

— Не бива да ми се доверяваш — отвърна с равен тон мъжът. — Аз съм наемен убиец… ликвидатор. Ти ме питаш, като че съм свещеникът, на когото искаш да се изповядаш.

— И все пак, преди да се споразумеем за условията, трябва да си имаме известно доверие.

— Не се обиждай, но аз не ти вярвам. Никога не се доверявам на хората, които ме наемат. Ти искаш някой да бъде убит. Аз не питам защо, просто си изпълнявам ангажимента. Но в същото време винаги гледам що за човек е този, който ми плаща. Малка част от клиентите ми го правят от практични и рационални подбуди. Повечето имат сериозни психологически проблеми. Често това са социопати, които искат на всяка цена да бъде тяхното във всичко, което правят в живота. Искат да решават категорично и окончателно всичките си проблеми. Което за някои от тях означава да се отърват и от човека, натиснал спусъка. — Насочи пистолета към себе си и добави: — А този човек съм аз.

Абел не можеше да не се съгласи с казаното дотук.

— Значи ще работим без доверие?

— Абсолютно. Само професионализъм. Ти пази своя тил, аз ще пазя моя.

Немецът вдигна чашата.

— Пия за професионализма.

— Добре. Ето какви са моите условия. Ти ми назоваваш мишената, а аз ти казвам какъв е хонорарът ми. Ако си съгласен, ще преведеш на депозит половината от парите, а другата половина ще ми дадеш, след като изпълня поръчката.

— Ами ако се откажеш, след като ти кажа името?

Мъжът махна пренебрежително.

— Стига хонорарът да те устройва, няма да се откажа.

— Но партньорката ти днес ме предупреди, че не се занимавате с държавни глави.

— По принцип да. — Той сви рамене. — Но за достатъчно пари съм готов да убия когото и да е.

На Абел тези думи му се сториха обнадеждаващи. Сега беше мигът на решението. Ако изобщо имаше някакъв недостатък, той беше, че често прекаляваше с анализирането на ситуацията. Не успя да получи каквото искаше, но и не можеше да спори с логиката на убиеца. Сети се за останалите десет милиона, които щеше да получи, ако всичко минеше гладко. Тогава се замисли дали да не се откаже от този и да си потърси някой талантлив и умел като него. Време беше да хване бика за рогата.

Абел допи коняка си и стисна зъби, когато алкохолът изгори гърлото му. Вдигна празната чаша, издиша и попита:

— Чувал ли си за американец на име Мич Рап?

Мъжът замълча за няколко секунди.

— Да — накрая отговори.

Абел се уплаши, че двамата може би се познават.

— Само не ми казвай, че го познаваш.

— Не… само съм чувал за него. — Гласът стана суров.

— Ще приемеш ли поръчката?

Убиецът се вгледа изпитателно в Абел през отворите на маската. След пауза, която се стори на немеца като цяла вечност, отговори:

— Зависи колко си готов да платиш.

Абел се поуспокои.

— Възнаграждението е значително.

— Аз ще преценя дали е или не е. Колко?

Германецът вече беше обмислил този момент поне сто пъти. Номерът беше да започнеш пазаренето с малка сума, но не и толкова ниска, че да обидиш човека срещу теб.

— Милион и половина щатски долара.

— Не ме обиждай.

Абел си погледна часовника.

— Не мисля, че милион и петстотин хиляди са обида.

— Не се и съмнявам, че ще намериш някой, който да се съгласи за милион и половина. Не се съмнявам и че мосю Рап ще убие нещастника, преди да е припарил до него.

— Доста хора биха искали да си уредят сметките с него и трябва само да им дам знак.

Мъжът се изсмя.

— Ще изпратиш нищо и никакъв убиец да се справи с човек с уменията на Мич Рап? Ти изобщо знаеш ли за какво става въпрос? Да не си луд?

Абел се почувства не на мястото си.

— Това са само преговори. Милион и половина е началната сума. Кажи ми на колко оценяваш ти поръчката.

— Защо искаш смъртта му?

— Нали не очакваш да ти кажа.

— Добре тогава. Знам как се процедира при подобен пазарлък. Предполагам, че това са между десет и трийсет и три процента от сумата, която са ти дали на теб. Като те знам, че си алчен и имаш слабост към качествените и скъпите неща, ще се съглася да оставиш за себе си една трета от хонорара си, но нито пени повече. Договорихме ли се?

— Не — излъга Абел.

— Имаш ли планиран бюджет?

— В интерес на истината, да.

Мъжът се замисли. Знаеше за връзките на Абел и лесно би могъл да предположи кой го е наел. Реши да стреля напосоки:

— Хонорарът ти е десет милиона и тъй като обичам кръглите числа, ти ще ми дадеш седемдесет процента.

Тази сума беше възможно най-високата, но в рамките на допустимото.