Винс Флин - Лиценз за убиване

Абел бръкна в сейфа и пипнешком провери вътрешността. Не намери нищо. Сигурен беше, че остави малкия портативен компютър в сейфа, преди да излезе за вечеря. Но след днешния неудачен ден той вече започваше да се съмнява и в паметта си. Може би го беше забравил в куфарчето. Обърна се към хола и тогава му се стори, че забелязва с крайчеца на окото си някакво движение в сянката. Застина на място, когато видя чифт обувки. Веднага разбра, че не са негови. Погледът му се плъзна към тъмния силует на седналия на стола мъж. Поради някаква необяснима причина първото, което му мина през ума, беше, че в стаята му е проникнал Мич Рап. За втори път днес го обземаше ужасното чувство.

— C’est ca que tu cherches? Това ли търсиш? — попита непознатият. От сянката се подаде ръка в кожена ръкавица, която държеше електронния секретар на Абел. Германецът погледна към лицето на мъжа. Очите му бяха свикнали със слабата светлина и установи, че непознатият носи нещо като маска на лицето си. Гласът обаче му се стори познат и спомените за кафето и топлия дъх във врата му отново нахлуха в главата му. Абел отговори:

— Виждам, че сте се принизили дотам, че да се занимавате с обикновени кражби.

Ръката в ръкавицата отново се появи и захвърли портативния компютър в другия край на стаята. Устройството описа идеална траектория и падна точно в средата на леглото.

— Нищо не съм откраднал. Човек с твоя занаят не би трябвало да се доверява с такава лекота на хотелските сейфове.

Абел се вслуша в говора и реши, че непознатият е американец, но не можа точно да определи.

— Имаш лошия навик да се прокрадваш зад хората… някой ден може и да ти върна услугата.

Мъжът подигравателно изсумтя.

— Това ще е доста глупаво от твоя страна.

— И защо? — Германецът беше доволен от себе си — тонът му ни най-малко не издаваше вътрешното му състояние.

— Ако аз се върна в хотелската си стая и заваря мъж, седнал в тъмното, моментално ще му пръсна главата.

Абел се беше срещал през годините с доста неприятни индивиди, но този биеше всички останали. До такава степен, че правеше на пух и прах всеки негов замисъл.

— Ами ако не си въоръжен?

— Аз винаги съм въоръжен.

— Но ако не си?

— Пак ще убия натрапника. Само дето ще ми отнеме половин секунда повече.

— И тогава според теб как би трябвало да постъпя аз? Връщам се в моя много скъп хотел и заварвам крадец в стаята си. Трябва ли да го убия?

Мъжът се изсмя:

— Не е възможно.

— Ако обичаш, кажи ми защо? — Абел скръсти ръце.

— За начало… ти нямаш пистолет, а аз имам.

— Откъде знаеш, че нямам?

— Наблюдавах те, докато вечеряше. Между другото, изглеждаше много самотен. Видях те как си облече шлифера и излезе навън. Мога да позная кога човек е въоръжен и кога не е. Ти не си.

Германецът само кимна в знак на съгласие.

— Продължавай.

— Аз съм обучен убиец, хер Абел, а ти не си. Макар и да знам, че насилието не ти е чуждо, ти не си от хората, които обичат да си цапат ръцете.

— Не бъди толкова уверен. Нещо друго, което съм пропуснал?

— Да, в интерес на истината, един очеваден оперативен детайл. Регистрирал си се под истинската си самоличност и си платил с кредитната си карта. Ако не дай си боже все пак ме убиеше… което е абсурд… щеше да се наложи да замиташ следите.

— Имам много връзки… — Абел замълча. — Как да ти казвам?

— Ще стигнем и дотам. — Мъжът прехвърли крак върху крак и постави ръце върху коляното си. — Та докъде бяхме стигнали?

Едва сега Абел забеляза, че мъжът държеше пистолет със заглушител.

— Имам много връзки. Лесно бих могъл да вдигна телефона и да се отърва от трупа ти дискретно.

Мъжът не отговори веднага.

— Предполагам, че е така, но не ми приличаш на човек, склонен да поема риск. Твърде импулсивно би било от твоя страна. Ти си от онези, които трябва да анализират всяка подробност, преди да предприемат някакво действие.

— А ти от кои си?

— Аз съм убиец. Това е моята професия и с нея си изкарвам хляба. За мен решението да убия или не идва мигновено, без да се налага да се замислям как би се отразило на живота ми.

На Абел започваше да му харесва. С лека усмивка попита:

— И какво е да водиш такъв живот, и да вземаш такива решения мигновено?

— По всички стандарти аз съм богат, но за разлика от теб не притежавам нищо. Не съм прикрепен към нищо. Ти, от друга страна, притежаваш недвижими имоти в Швейцария и Австрия. Ако ти се наложи да бягаш, имуществото ти ще бъде конфискувано… банковите ти сметки ще бъдат блокирани. Имаш прекалено много скрупули и пречки да убиеш човек, докато аз нямам никакви. Аз съм като вятъра. В един миг съм тук, в следващия ме няма.