Винс Флин - Лиценз за убиване

Накрая разплаканият Дюзър побягна към къщи. Мич отнесе конско, когато госпожа Дюзър дойде с окървавения си син да се оплаче на майка му. Рап не се противи много на майка си, нито спори с нея. Спомняше си само, че беше казал нещо от сорта, че ако беше жив баща му, щеше да постави на мястото й госпожа Дюзър. Майка му обаче беше различна — вярваща в словото господне, лютеранка до мозъка на костите си. Баща му беше потомствен католик. Майка му беше олицетворение на Новия завет, а баща му — на Стария завет. Мич спадаше повече към лагера на баща си и вместо да понесе незаслуженото наказание, предпочете да избяга от къщи. На следващата сутрин полицай от окръг Феърфакс го намери заспал в местния парк и го върна у дома. Когато разбра какво е преживяла майка му след неговото изчезване, той се засрами и никога не се отдалечи от къщата им чак до завършването на гимназията.

Рап замислено поклати глава. Този ден остана знаков за него — първият му бой и първото опълчване срещу по-висшестоящ. Запита се какво ли е станало с Дюзър, дали е излязъл свестен човек от него, или си е останал негодник. Погледът му се насочи към съседните игрища, където той се беше учил да играе ръгби и лакрос и където за пръв път зърна Морийн Елиът „Мечтата“. Той сериозно беше хлътнал по нея и в крайна сметка тя беше причината Рап да се запише в университета в Сиракюз със стипендията по лакрос, вместо да избере Университета на Северна Каролина. Морийн искаше да стане телевизионна или радиожурналистка, а университетът в Сиракюз се славеше с добрата си подготовка по журналистика. Сега като се замисли, му се струваше доста глупаво, но тогава и двамата вярваха във вечната им любов. Рап беше сигурен, че ще се ожени за нея. За зла участ на плановете им не беше писано да се осъществят. Заради 21 декември 1988 година. В този ден самолетът с двеста петдесет и девет пътници на борда избухна в небето над Шотландия, на път за Щатите. Морийн беше сред трийсет и петте студенти от Сиракюз, които се връщаха от студентски обмен в чужбина. Тогава Рап не знаеше, че този терористичен акт ще промени живота му.

Може би животът му се беше променил и преди това, още когато беше на петнайсет и видя Морийн за пръв път. Може би се беше променил още когато изпита удовлетворение, след като натри носа на невръстния тартор Дюзър. Изпитваше странно чувство, докато стоеше тук и се връщаше назад в годините, спомняйки си най-важните решения, които беше предприел. Решения, които накрая го бяха довели до днешния ден. Как ли щеше да се развие животът му, ако не беше срещнал Морийн и не се беше влюбил в нея? Веднага след трагедията хиляди пъти беше отправял към Бог един и същи въпрос: „Не можа ли тя да закъснее и да изпусне самолета?“ Той беше анализирал всички варианти, по които биха се развили събитията. Тя можеше да остане в Сиракюз и да не ходи на този студентски обмен. Само ако се бяха записали да следват в друг университет. Мислите му не се отличаваха много от тези на другите хора, сполетени от неочаквана трагедия. Питаше се защо точно на него и на любимата му трябваше да се случи. Измина почти цяла година след трагичната загуба, когато с чужда помощ преосмисли катастрофалното събитие по съвсем различен начин. Една жена от Вашингтон дойде при него и след дълги дискусии го попита:

— А дали щеше да се стигне дотам, ако някой предварително беше осуетил взрива?

Така за пръв път го бяха примамили с моркова. След първото му пътуване последва второ, на което го сюрпризираха с още по-директен въпрос:

— Би ли искал да изловиш виновниците за атентата и да ги унищожиш.

Рап разполагаше с необходимия талант и мотивация, а ЦРУ се нуждаеше от хора като него.

Едва двайсет и една годишен по това време, потънал в самосъжаление и печал, той прие идеята за възмездие като напълно справедлива. Отчаяните хора се нуждаят от кауза и това беше каузата, която Рап прегърна охотно. Седмица след като се дипломира, той се хвърли в тъмния и сенчест свят на тайните операции и борбата с тероризма. От ЦРУ не го пратиха по стандартната им учебна програма във „Фермата“ край Уилямсбърг, Вирджиния. За Рап имаха други планове. Цяла година той обикаляше едно място след друго, като понякога прекарваше една седмица, а понякога и месец. Основната част от обучението му беше поверена на инструктори от специалните части. Те го научиха да стреля, да борави с нож, да взривява и, разбира се, да убива с голи ръце. Акцентът беше поставен върху издръжливостта. Програмата му беше разнообразявана с плуване на дълги разстояния и бягане на още по-дълги разстояния. Той постоянно беше в добра форма, дори преди да го вербува ЦРУ. Но тези садисти буквално го превърнаха в машина. И между занятията по тактическа и физическа подготовка се погрижиха и за владеенето на чужди езици. Рап беше завършил университета в Сиракюз с диплома по международна търговия и с втора специалност френски език. Само за месец под вещото ръководство на ЦРУ той усъвършенства френския и се зае с арабски и персийски.